Луд детектив. Забавен детектив. СтаВл Зосимов Премудрословски

нямах време да си изтрия задника, така че ударих баш бандажа в панталоните си и се натрих на жабите. Сега гори.

      Отила преглътна.

      – Какво му доведохте? Все още е гадно от километър от него.

      – Значи той, апчи, спестявам, търкам …!? – отговори Инцефалопат. – Вижте дланите, apchi, те се намазват с хашиш..

      – и лайна. – добави Идот. – Не взех хартия със себе си и избърсах задника си с длани.

      – Коя ръка? – саркастично попита Клоп.

      – И двете. – Хлапе на около петнадесет години, рошав в стила на пънк или шмук, разгледа дланите си и избра по-мръсна. – това.

      – Хайде, Харутун, помириси го. – попита Отила.

      – Какво? Sneezy. – попита ефрейторът.

      – Надуши ръката си и направи санитарно-епидемиологично заключение за състава на веществото, нанесено върху кожата. Разбра ли?

      Инчефалопат махна с глава в съгласие и неохотно пристъпи към хлапето и скромно сложи ръка към носа си. Подуших парите, които се изпариха от дланта на ръката ми и разтърсих върха на носа, след това моста на носа, след това по инерция вълната премина към вратовете, челото и устните и стана ясно как той погълна всичко това. Шапката и пръстите на дланта на Идот се свиха рязко, стиснал много дългия нос на Арутун и го придърпа към себе си.

      Харутун сграбчи юмрука си с две ръце, набръчка лицето си и се опита да го откъсне от носа, но хлапето предварително отпусна пръстите си и рязко го извади. Инчефалопат бутна глава към задника и едва не падна на задника. Той се съвзе и даде шамар на Идот. Той, който е получавал подобно нещо повече от веднъж, се избягва и Харутун, като е пропуснал, последван от инерция на ръка и е паднал в цветна леха.

      – Е, мирише ли? – попита Клоп и подаде малката си ръка на колега, за да може да стане.

      – Mdaa, apchi. – Артун се изправи, отхвърляйки офертите на Клоп.

      – Какво е «Mdaa»?

      – Не разбрах, Апчи, – заеквайки и държейки се за носа, Харутун премина.

      – Проверявахте ли документите му?

      – Да, това е посетител, apchi, от Казахстан, където има чуйка.

      – Какъв аромат?

      – Ами, apchi, Chuiskaya долина, конопът расте там.

      – И какво дойде тук? – попита Идота Клоп.

      – И какво дойдохте тук? – отговори Идот.

      – Хрътка ли си? Роден съм тук.

      – не изглежда, че е дошъл тук? – Посочи пръст на Интсефалопат Пацан.

      – И в челото? apchi.– поклати нос и напръска слонове в кавказкия Харутун.

      – Попитах: Какво дойде тук?

      – Родаки се премести. И там не живеех болно. – отегчен тийнейджър.

      – И какво, не можеш да забравиш Анаша? Прет?

      – не разбирам какво искаш да кажеш? Казвам, лайна и избърсах задника си с длан…

      – И какво си толкова вулгарен? Не Кентите, все едно с теб, а срокът… Десет блести.. Че не се смееш ли?

      – Поне apchi. – добави Харутун. – Плюс – съпротива срещу властите.

      Детето се изчерви.

      – И какво, в Казахстан, не слагат за анаша? – Отила промени тона си.

      – Е,