Луд детектив. Забавен детектив. СтаВл Зосимов Премудрословски

искаш да избухнеш? – саркастично присви очи, попита Отила.

      – нямам пари или лекарства.

      – Е, това е разрешимо. Всичко плаща бюджета. Ако намерим носа.

      – И ако не го намерим?

      – И ако не го намерим, всички разходи ще бъдат приспаднати… от вас.

      – Как така?

      – И така. Ако все още задавате глупави въпроси, можете да загубите работата си. Разбра ли?

      – Точно така, разбрано. Кога отиваме?

      – Глупав въпрос. Вече би трябвало да сме там. Хайде сега!

      – И какво е толкова скоро? Не си опаковах куфара?

      – Винаги трябва да го подготвяме. Знаехте къде получавате работа… Между другото, същото нещо…

      – Какво?

      – Не си опаковах куфара. Да, нямаме нужда от тях. След пристигането си купете това, което ви трябва. Имам банкова карта.

      – И ако няма достатъчно пари?

      – Той ще хвърли. – и отново районният полицай пъхна пръст в тавана и в пигмейски стил скочи, използвайки салто, на масата, махайки с крак пред носа на колегата. Стана на крака и прекоси масата пеша в посока от Арутун към стола си. Сълзи и тръгна към изхода.

      – Защо седиш? да вървим! – и махна с ръка, – и сякаш по протежение на Санкт Петербург, метна над Земята…

      Те напуснаха крепостта, оставяйки на вратата само бележка с тебешир:

      «Не се притеснявайте. Заминахме по спешна задача в Санкт Петербург. Останете на мястото на Incephalate, а Изя – вместо мен.. Аз!»

      И най-отдолу е добавката в друг почерк:

      «Извинявай, Пупсик, ще се върна както трябва! Докато твоята Бълха върви нагоре. Изчакай ме и ще се върна. Може би един…»

      Изя прочете бележката и, като пише на листа с почерка на баща си и Инцефалопат, го скри в джоба си и изтри надписа от вратата.

      – Е, стар козел, имаш го. – Взех мобилния си телефон и изпратих SMS на баща си. После влезе в къщата и даде бележката на майка си. Тя прочете и сви рамене.

      Оставете го да язди. Ще го заменим. И нито дума за продължаването на бащата. Разбра ли?

      – Разбира се, майко, разбирам… И нека вземем прасето от директора, а? предложи той.

      – какъв си? Трябва да направим всичко според устава и правосъдието.

      – И той ми крещи честно?

      – Той е режисьор. Той знае по-добре. И самият той ще бъде оправдан пред Бога.

      – Това ли е това, което виси на стената в офиса?

      – Почти. Там виси Железният Феликс, неговият заместник. Добре, вървете си домашните.

      – Направих. Мамо, мога ли да отида на разходка по реката?

      – Отиди, но помни, кученце: удави се, не се прибирай у дома. Ще те убия… Разбра ли?

      – Да. – извика Изи и изчезна зад вратата…

      – Ъъъ, – контролерът, родом от някоя латвийска колективна ферма, поклати глава и пусна посетители. – Няма съвест, очевидно е, че лицето не е руско и униформата на генерала се дръпна.

      – И за това има административно наказание.. – обясни сержант Голитко, родом от Лвов.

      – А ето и паспорта ми, с вик, Харутун