Луд детектив. Забавен детектив. СтаВл Зосимов Премудрословски

е прякор?

      – Не, фамилията му, apchi, той беше задържан, докато не се установи самоличността му.

      – Аааа! Om yum yum., Така че да вървим, вземете парите от него, сякаш на себе си, и ми го дайте.

      – Аааа. Той има, apchi, карта.

      – Съжалявам – И полицаят се оттегли в дълбините на предната част.

      Седмица по-късно Bedbug беше освободен от 78-то полицейско управление. Това беше петият клон подред, като се започне от ченгетата от станцията и навсякъде той миеше тоалетни. Никой преди него не се съгласи с това. И трябваше да отмие годишната мръсотия.

      Харутун беше уморен да го чака на гарата една седмица, беше добро лято. Той се свърза с местния гот и бездомните. Дрехите му се превърнаха в парцал. Подутото му лице от «леда» – почистващо средство за чаши с етанол, използвано от бездомни хора и други подобни – се зачервява като задника на шимпанзето. Очите му се изпълниха със сълзи не само от мъка, но и от страшен махмурлук. Той седеше в прохода на московската метростанция. Шапката му беше наопаки и лежеше на пода. В него можеше да се види и стотинка: една, пет и десет монети. Той седна на колене и леко ридаеше. Фингалите почти не пропускаха сълзи.

      – Харутун? Отила извика: «какво става с теб?»

      – А? Апчи, – ефрейторът бавно повдигна очи.

      – Стани, седиш ли тук? – Бъгът се появи и вдигна шапката си.

      – Не пипайте, apchi. – извика истерично Харутун и сграбчи шапката си. Едно малко нещо изскочи на мраморния под и звънна. Звънът се чуваше от бездомни хора, стоящи наблизо. Изглеждаха прилични и по-млади.

      – Хей, дете, добре, слизай от нещастника. – извика един от тях

      – Не го притеснявайте да печели хляб, шмак. – изплаши се вторият.

      – Вали, Вали. – подкрепи третия, – докато е жив.

      – Ми казваш ли млади хора? – местният детектив генерал Клоп отвори очи изненадано.

      – О? Да, това изобщо не е дете.

      – Джудже ли е?!

      – Да, и негърът Хе. – И започнаха да се приближават към Bedbug.

      – Патрон – хленчи Харутун, коленичи. – бягай, шефе. Ще ги забавя. Все едно, те вече ме пребиха и ме накараха да прося.

      – Не сси, ще им обясня в Саракабалатанаяксойодбски, че не можете да обидите възрастните хора. – уверено отговори Отила и запретна ръкави.

      – О, Зьома, реши да се блъсне в нас, – за копелето, най-здравословното от тях и плешивото.

      – Сиво, плъзнете го в кофата. – поддържан тънък и в татуировки, сочещ към урната.

      – Казвам веднага, успокойте младите хора, предупреждавам ви последния път. – любезно попита Клоп, гледайки в очите на здрав. Той го взе с огромната си четка за яката и, като го повдигна, го донесе пред очите. Той се усмихна ехидно и рязко затаи дъх. Той отвори очи, сякаш със запек и разшири устата си, сякаш иска да сложи крушката на Илич в устата си. Гонът пусна четката и се наведе, сграбчи слабините му с две ръце.

      – Ааааааа!!!! – удави всички наоколо.

      Отила кацна на крака и, свивайки се, нанесе втори удар по топките, но с юмрук.

      Той удари удара с юмруци за минута, толкова бързо, че