Луд детектив. Забавен детектив. СтаВл Зосимов Премудрословски

необходимо да се направи преглед?! И веднага.. И тогава … – Харутун се поколеба.

      – И тогава какво? Отиди кисел? – разглеждайки баш от всички страни, попита Отил.

      – Не. Но експертиза. В крайна сметка присъдата вече е постановена?!

      – От кого? Съдията?

      – Не, apchi, от вас, но имате право на предварителна присъда за особено леки нарушения, особено преди лягане просто…

      – Е, хайде, но само в името на работно заключение.

      Удряха цигара и седнаха да пушат.

      Утрото наближаваше и те седяха на масата и разсъждаваха като Холмс и Уотсън, още повече, че Холмс пушеше опиум и това не го спираше да прави дедуктивни заключения. Но Уотсън пиеше само уиски, череша, тупна по-късо, подобно на Лестрейд, и поради това те бяха тъпи и бяха нарязани под Шерлок. Алкохолът притъпява ума, така че правителството на света позволява, кипи и забранява кълняването по Земята. Но глупакът изобщо няма нужда да яде нищо Той е, защото е глупак и не знае мярка. Но и двамата бяха несъгласни и за това разсъждаваха така.

      – Кампанията тук в селото, някой посади чуй коноп и блъска селото. – Започнал дървеник.

      – Но кой? apchi, idot или старец? – продължи Харутун.

      – Или може би трета страна? И това могат да бъдат само свидетели на случилото се и решиха да продължат напред, след като се опитаха.

      – Жаба, apchi.

      – Какво, жаба?

      – Името на стареца, apchi, – Жаба.

      – Жаба? Нае. Нека има жаба… Бяла жаба в чест на бял лебед.

      – Какво? Sneezy.

      – Не, нищо. Е, какво, върви?!.. Но не. Чакайте… Хайде, хапнете го заедно?!

      Харутън отвори очи и изненада леко изненадано езика си.

      – НЕ против? – попита той и злобно присви очи към Отил. – не си ял цял ден и нощ според плановете на пристрастените?

      – Да, apchi, точно. – ръкопляскайки с ръце, Харутон рязко се затича и седна на друг стол.

      – Какво седна? – отиде Отила.

      – Какво, какво.. аз и какво съм? – Ефрейторът се тресеше и се изчервява.

      – Иди, вземи го: има супа, има лъжици, чинии, хладилник – Клоп започна да сочи с ръце, представяйки кухнята. -… има готвач. Е, знаете… Сериозен бизнес се завъртя.

      – Какво? За анаша? – задушавайки супа през супата, въздъхна Харутун.

      – Просто не чихайте. Смучете го и не разваляйте апетита си.

      Харутън следваше съветите на готвача и го всмукваше в себе си.

      – Необходимо е да се установи надзор над никел и да се хванат всички наркомани.

      – Просто, apchi, ще прекараме работния ден на общността в селото.

      – Точно така! И маршалът ще покрие всички наши разходи. И да опиша и унищожи всички наркотици…

      – И тогава ще унищожим този никъл.

      – Това законно ли е? Sneezy

      – Какво?

      – Е, за глигана, apchi.

      – Обиждате се, всичко това ще бъде включено в доклада, като бонус на официалното куче Полкан, за залавянето на Idot and Toad.

      – Но аз, apchi, кой ги хвана?

      – Ти, но все пак ми дължиш, помниш ли?

      – Да,