Луд детектив. Забавен детектив. СтаВл Зосимов Премудрословски

и карат нагоре, викайки: «Отворете барабана. Да.», Но ако не го отворите, те ще убият. Значи се подчинявате. Почиствате лопатките на барабана от прах, а прахът е халимовия галиш. За това хвърлят долари в кабината и зарежат. До пет килограма тегли тегло, брои, пент!? Главата на мача за три часа обхваща пет. Това е темата.

      – И толкова малко, и три? – попита син Изя, който тихо подслушва. – да пробвам.

      – Е, той скочи в къщата, шут. Не виждате ли, че разпитвам?

      – Нека слуша, това е законно и поучително – прекъсна майката, която също затопли ухото си. – какво следва, става?

      – Е, накратко, отивам, бръмченето лети и ме покри, но не го разтрих, просто подуших въздуха. И гледам, партньорът кара отпред и той ще скочи от трактора и ще изтича настрани, а тракторът продължава да върви. Гледам се в огледалото, а в него полицай от УАЗ и лекар приближават смяна на смяна. Не съм на място. И от УАЗ, пентърът изтича след избягалия страничен удар, за да настигне.

      – И защо е карал така, упрекваш ли? – бъг Клоп.

      – Пушен, дебил, преди косене. А вятърът на вятъра като цяло събори кулата на бедния човек и му се стори, че коси мухите по плановете за планирани, според вас – куриери на наркотици. И тогава по тип петите изгориха. Е, той е виновен.

      – Здравей, ха-ха-а-а-а. – изкикоти се Клоп, а Харутун се наклони, някъде в Кавказ … – и какво, хвана ли ви?

      – Да, след час. И тракторът полетя в канала.

      – Забавление, apchi, там. -Арутун смуче в сопола.

      – Да, забавно. – подкрепи Idot. – Е, аз отидох?!

      – Hehehehehe … – Грешката бавно спря да се смее. – Върви и утре по обяд ще дойдеш. Все още ще го търкате и тогава ще ви хванем отново, ще ви отнесем и определено ще ви засадим.

      – За какво? – Идот беше изненадан и ридаеше.

      – Харутун, вземи абонамента си за това, че не напуска. – Бъгът се изправи и изви гърба си.

      – Или може би ще се съгласим? – предложи Идот, който веднага спря да плаче. – Утре ще дойдеш с прасе, ще видим. Всички излизат и двете. Уморен съм. Работният ден приключи.

      – Хайде, apchi, идиот. – предложи Харутун и отиде до изхода.

      – Idot. – последва ефрейторското момче.

      – … И със прасе донасяш овен при мен. Разбра ли? – Арутун спря и прескочи Идот отпред. Когато Идот излезе в преднина, Харутън го ритна в задника и го заби в гърба, смеейки се на глас…

      Скоро си тръгнаха и Отила отиде в къщата на вечеря…

      APULAZ 2

      Отила отвори присвити очи и необяснимо огледа кухнята. Имаше изгон и той страшно искаше да яде, но масата беше празна.

      – Какво беше това? – помисли си той. – Покрито е!

      Размразих сълзи от стола си и просто исках да започна да събирам храна на масата, когато той беше пазена от тих и блажен стон, идващ от спалните на жилищната част на хижата.

      – Сара? – трепна в главата му. – Но тя …?!

      Сара беше първата дъщеря на Отила и Изолда, но тя имаше вроден дефект, тоест беше глуха и в двете уши от раждането си, сляпа и в двете очи и тъпа, с други думи, сляпо тъпа и затова не се нуждаеше