Луд детектив. Забавен детектив. СтаВл Зосимов Премудрословски

дни? – усмихна се старецът.

      – Или може би три години. – отговори присъстващият. – Ако не се съпротивлява на властите. – и затръшна вратата отвътре.

      Инчефалопат с пръсти на лявата ръка прегърна тънката си брадичка и, мякайки под носа, реши да изпълни заданието, което беше подходящо за него и шефа му. Бързо излезе от гарата на улицата и веднага спря.

      – Къде отивам? – попита се Харутун.

      – За Изолда, глупак. – отговори саркастично вътрешен глас.

      – Значи няма пари? На какво ще отида?

      – А ти, заради любимия си, крадеш там от онзи дебел мъж, седнал в черен джип.

      – Ней, тя ще победи лицето си. И не би трябвало, аз съм пентер?!

      И докато Харутън се консултираше с вътрешния си глас, Клоп, като даде своите данни, скромно задряма, докато седеше в маймуна.

      – Здравей, брада! – извика придружителят. Отила трепна и отвори изпъкналите си очи. Той избърса устата си и почувства киша в устата си, опита се да събере с езика си слюнката си, но в устата му нямаше достатъчно влажност и той поиска тоалетна.

      – Колега, мога ли да използвам тоалетната?

      «Възможно е», отговориха добродушно старейшините, «но ако го измиете.»

      – Защо? – Отила се възмути, – аз съм задържан, но вие имате щатна дама в държавата си и тя трябва да мие пода.

      – Не трябва, но не е задължен да мие долняк след такива вонящи бездомни хора. Е, така как?

      – няма да мия точка! – категорично каза Bedbug.

      – Ами тогава лайна в гащите. И ако нещо се удари в пода, тогава вие ще фабрирате цялото отделение.

      – Това е против закона; трябва да ми осигурите тоалетна и телефон.

      – И какво друго дължа? Aaa? – пристигна сержантът.

      Отила не каза нищо. И като почувства, че е на път да порасне, той все пак се съгласи. Освен това никой не вижда.

      – Добре, съгласен съм.

      – Добре. сержантът се зарадва и поведе Клоп до тоалетната. – парцал, прах там, под мивката. А за техническите, които получавам. Кризата, хахаха.

      – А къде е кофата и тоалетната хартия?

      – Изплакнете парцала в мивката и избършете задника си с пръст. – погреши сержантът.

      – Как е? – изненада се Клоп.

      – Докато научавате, аз по принцип имам шкурка, мога да предложа и така с обикновена хартия имаме голям стрес. Кризата в страната. Освен това ние сме държавни служители.

      Отила накисна лицето си и, като взе предложената хартия, се покатери на тоалетната. Чу се силен дъжд, Пент се обърна и излезе навън, затвори стойката. И Отила се отпусна, погледна между краката си и набръчка лицето си. Не само боли смрадът на киселите очи, но и всички панталони отвън бяха пронизани с малък, гаден на цвят, миризлив сухняк. Нямаше въпрос за тоалетната. Дори капки диария трептяха по стената.

      Инчефалопат застана до колоната и като видя сержанта, който бе напуснал поста, бързо хукна към него.

      – Здравей! apchi – поласка той.

      – Какво, чакаш внук? – попита саркастично