Луд детектив. Забавен детектив. СтаВл Зосимов Премудрословски

малко по-голяма от главата си, заби главата си в задната част на главата до сънния сплит на жена си. Той положи ухото си на долното и покри горното ухо с горната част на гърдите. Хъркането изчезна и той заспа като бебе, в топлина и комфорт.

      На сутринта той се събуди свити на възглавница. Нямаше жена. Той отиде до умивалника и, като се изми, се облече в пълна рокля. Той отиде до вратата на входа на Strongpoint, хвана дръжката и… Вратата се отвори от него в тази ситуация и се разтрепери, в момента, в който натисна дръжката на вратата, влачейки Отила в пространството на Силната точка, сякаш без тежко въздушно създание. Той влетя вътре и се блъсна в планината Съпруга. Коремът с гърди се подплати и хвърли околните.

      – какъв си? Izoldushka!? – попита изненадано в движение и след това почувства болка в задната част на главата, удряйки се в пода.

      – Избършете краката си, измих се там. тя лаеше и продължи да мочи пода, като се наведе в долната част на гърба, обратно към него. Полицаят обикаля задника й, избърсва краката си, обува пантофи със заешки уши и влиза в кабинета. Първото нещо, което направи, се качи на един стол, после отиде до телефона на масата и го издърпа към ръба си. Той вдигна телефона, седна на ръба на масата и го сложи на ухото си. Той набра телефона на шефа си и, като разклати крака, изчака и преброи звуковите сигнали.

      – Ула! – чу се от другата страна на телта след петдесетия тон.

      – Другарю маршал? Това призовава г-н окръжен генерал Клоп.

      – Аааа… това ли си? – Другарят Маршал беше недоволен, – как стоят нещата на ново място? Не сте се обаждали дълго време, започнахте да забравяте кой… хм… хм, ви храни.

      – Не, какво си ти, Ексимендий Янис оглу Снегирьов. Просто нямаше причина напразно да безпокоите главата си в напреднала възраст.

      – Башка, казваш, джудже?

      – ъъъ… не, извинявай, тръгвай от главата.

      – Добре, нека разберем по-късно, относно етиката на подчинените и собствениците. Е, какво имаш, нещо важно?

      – Да!!!

      – Какво крещиш, пигмей не е руски?

      – Съжалявам, да.

      – Добре, ще говорим и за границите на звука приемливи темпове на телефонни разговори, приети на първо четене на законодателното събрание на Москва и Русия. И така, какво имате, подъл бъг? И хайде бързо, закъснявам за срещата.

      – Гледахте ли снощи следващия брой на Call Center?

      – Не, имам DiViDishka. И какво?

      – В Санкт Петербург бе откраднат паметник на Носа.

      – И какво?

      – Бих искал да разследвам този случай, ако ми позволите, милост господин Маршал.

      – Какво друго нос, никой не ми е съобщил, говорете по-ясно. На кой паметник им беше отрязан носът?

      – Е, с Гогол..

      – Носът на Гогол е отрязан?

      – Не, Гогол има история за FNL.

      – И какво?

      – В чест на тази история в Санкт Петербург е издигната паметна плоча