Луд детектив. Забавен детектив. СтаВл Зосимов Премудрословски

да отбележа, че всички детективи имат хоби, което ги кара да мислят: Холмс има цигулка, Поаро се доверява на сивите си клетки без намеса, агент Кей има пай, а Клоп има изправени нокти. И когато свършиха, той ще ги закара и ще ги разкъса обратно, за да ги изправи отново и в същото време да почувства бръмчене на мисълта.

      Бейл, бали, бали, бали. И така час след час, ден след ден, година след година и… Изведнъж от плевнята се появи гадно лице на Жабата и се загледа, усмихвайки се на полицая.

      – Какво искаш, воня? – попита Отила.

      – Мога ли да пуша, шефе? – попита несигурно старецът.

      – Какво, смърди?

      – Не е точната дума. Вие, поход, се обърнахте около гнило трупче на динозавър?

      – Не, просто го щракнах и пуснах малкия гълъб, който сам по себе си не оксигенира.

      – Добре, пушек.

      Старецът излезе и извади цигара.

      – Чакай!

      – Какво, шефе?

      – Просто оставете задника си в хамбара.

      – Хехе, шегата разбра. – Клякам до хамбара и исках да запаля цигара…

      – … Кант, или какво? – Бъг бъг.

      – Не, шефе, просто Беломор.

      – Хайде тук.

      Старецът протегна цигара. Отила го взе и го запали. Цигарата беше чиста, без добавки.

      – На, пуши. – Даде Ottil на жабата за цигари.

      – А вие дълго време при нас?

      – Аз съм тук от шест години и мисля завинаги. Примирих се. Той плю на кариерата си. Търговия за този прекрасен свят, от който носи тор и лайна… По дяволите. Накратко, от какво вече съм уморен?

      – Не, когато живеех тук до последния път, когато служех, районните полицаи се сменяха като ръкавици.

      – И защо?

      – Причините бяха различни: пиеха твърде много, след което се откраднаха премерено.

      – Е, не ме заплашва. Аз съм вписан сред началниците си като непиещ и продавач. Кажете ми нещо, мога ли да завърша изграждането на плевня преди есента?

      Старецът огледа сградата, която беше наполовина от тухла. Срутилите се пролуки в стените бяха залепени: или изгнил шперплат, и покривен материал, и чували.

      – Можеш. Само всичко това трябва да бъде заменено. Да, и стените ви са остарели.

      – И на колко години са?

      – Ох! Шефе, да, доколкото си спомням, тази сграда стоеше. Тук беше двор на някой търговец. В революцията, казват те, хванали беглец от грубите пера и се озовали с цялото семейство там.

      – Къде?

      – Какво, къде?

      – Е, готово.

      – А, така че тук в плевнята. И тогава това беше склад, а след войната – крепост.

      – Забавление Можете ли да го направите? Разбира се, не разглобявайте докрай. Мелниците все още са силни, те също са каменни. Просто ги довърши.

      – За фин часовник няма да работи. Освен това ви е необходим помощник, а не един, поне двама. И, разбира се, аванс, тогава ще има стимул.

      – Е, на предварително място ще има хубав часовник, но ще видим. Но ще платя, ако си заслужава. Като – ще дам червенонец, но не – съдията ще даде червенонец. Така се съгласихме. И в чирака, ще ви кажа Idot. Знаете ли