Луд детектив. Забавен детектив. СтаВл Зосимов Премудрословски

Тухлите, пуснати в пътеката, прелетяха в преследване. Един от камъните удари ъгъл в задната част на главата на дете. Той падна и потрепна.

      – караш ли? – Жаба се уплаши.

      – Нищо няма да умре. – успокои се бабата Клавка и помаза раната със слюнка. По-късно Идот стана, люлеейки се и приклекна до него, държейки с две ръце възпалено място.

      – Ще те чукам. – Айд се препъна в пода на гласа си.

      – О? Гледайте го! В корема си има сноп от репички. – Жабата извади този сноп от стомаха на котката и го показа на всички.

      – Обърни го, попита тъжният Идот.

      – Може би има bruliki? – предложи бабата, която беше забравила болката, беше клавиатурата. – А ти, Златница, върви на работа. тя лаеше на Идот. – вашето фамилно име Мухин и летите над доля от съкровище, като муха над Париж.

      – Какво казваш? Или може би ще отидете по дяволите, А? – Idot яздеше нататък. – Сега ударих синицата!

      – Ъъъ, добре! – жаба изсумтя – Бузу спря и двете. Искате ли отнесен пент? Разделете на три.

      – В! И това е уважение към теб Жаба. Съжалявам. Разбрах те неправилно … – зарадва се платеният Идот.

      – Не искайте прошка, аз не съм червено момиче. Неразбрахте друго. Половината за мен и половината за нас.

      – Защо е така? – възмути се бабата.

      – От това! – ухили се Жабата. «Бих могъл да се справя сам.»

      – И как е, ако те инспектират всички тук вечер и дори живеете ли тук без изход?

      – Да, добре сте да хапете, стари хора. Отворете го, или може би там няма нищо по дяволите. – влезе Idot. – и играта не си струва свещта.

      Жабата погледна съсобствениците на съкровището и разкъса гнилото въже без затруднения и бавно започна да отваря опаковката. Свидетели на охрана.

      – Ей, бутилките. Глина…

      – Везни…

      – Сто милилитра всеки…

      – Шест парчета…

      – И какво пише?

      – О, запечатани ли са?!

      – Корк. Винтидж, вероятно…

      – И какво е написано, нека да видя? – Аз се опитах да взема едно скеле.

      – Не трош, дивак! – бабата на хлапето плесна по ръка.

      – Ах, кучко … – Идо избухна и бутна баба Клавка.

      – Добре, казвам! – каза Жабата и взе сто милиметрова скала. Почистих етикета на гърдите си и отново погледнах по-внимателно … – Нещо не е на руски…

      – Дай ми сюди. – Идо протегна ръка и взе един малък мащаб. – Вижте, числата: хиляда.. осемстотин.. деветдесет и седма.. или просто седмата… Не е ясно.

      – И да опитаме?! Вино, върви … – предложи Клавиатура.

      – не знам, не знам. Хайде, опитай, ти си жена, ти и дяволът няма да паднеш. – съгласи се жаба.

      – Защо? – Idot се намеси – По-добре в Санкт Петербург да се включи в търговеца на антики, както е.

      – Да, ще опитаме един по един, добре,.. измийте го и ще предадем останалото на антикварния търговец… Да, жаба?

      – Е, хайде, кой е първият? – попита Идот.

      – Ключът. – каза Жабата. – предложи той.

      – Е,