Луд детектив. Забавен детектив. СтаВл Зосимов Премудрословски

покривайки зеещата си уста с две ръце.

      – Аа, аа. – щракна тя и насочи пръст към вратата.

      – Какво друго? – седнал на пода попита Клоп.

      – Там, в плевнята…

      – Какво е в плевнята? говори по-ясно…

      – Има мъртва котка…

      – каква котка? – попита отново Отила и разтърка подутото си чело. – За какво говориш?

      – мама! – Разперила очи на пода на гласа си, каза тя.

      – Сега, да видим. – Отила стана на крака и отиде бос в гащите си до плевнята.

      Вчера той се върна късно през нощта, когато всички спят и затова не пита за хитростите на затворниците. Жинка го последва.

      Хамбарът изглеждаше претрупан. Всички неправилно разположени разпръснати останаха непроменени. Остероид Одноглазович седеше насред боклука: пенсионер, ветеран от труда, скотовъд от шести клас, роден в деня на космонавтиката. Съпругът на баба Клавка, по-точно Клавдия Алдаровна фон Шлухенберг, дъщеря на барона, незаконен син на Ленин. Тя каза на всички това.

      – Какво правиш тук? – попита Отил, старец, страдащ от дистрофия.

      – Седя. – дядо спокойно отговори и затегна телефона.

      – Виждам, че не работиш.

      – И какво питаш тогава?

      – Как стигнахте тук? – добави бас на Изолда.

      – Отидете, ще го разбера. – каза Бедуг на жена си и се обърна към дядо си. – Отговор.

      – През дупката в стената Остероидът кимна с глава.

      Отила проби през боклука до дупка в стената и видя гърба на крава, която повдигна опашката си. Той вдигна поглед към нея и се ужаси: покривите на къщите се виждаха.

      – Има ли улица или нещо такова? – попита той дядо си.

      – Хе, разбира се.

      – И къде е цялото ми говедо? – Първото нещо, което дойде на ум Клопу, който със странично зрение и сензорни косъмчета огледа хамбара отвътре. «Да, свали си задника», извика той и дръпна опашката на кравата. Тя, като отмъсти, му изля поток, като от пожарен маркуч, с налягане от сто атмосфери. Отила отлетя от налягането с два метра към гърба и тила, потопен в свински тор. Изолда хукна към него на помощ по инерция и приклекна, облегна глава на нейните великолепни гърди. И тя искаше да ридае…

      – Фу! – Тя пискливо хвърли глава назад в лайна и със странично зрение наблюдаваше как налягането на махите, изливащи се от дупката, угасва: «Muuuu!!!» – изръмжа кравата, dartanula и я върна назад, махайки с опашката си от bzyk. и други насекоми.

      – Къде е ключът? – попита дядото и пусна пръстен от дим.

      – Какъв е ключът? – отговори иврит на Bedbug, като се издигна от глупости.

      – Жена ми, която осъди в робство!!! – Остероидът изрева и се облегна на колене с изправени ръце. Лицето му изразяваше смърт.

      – Изолда!!

      – Какво, скъпа?

      – Къде видя котката?

      – Там, дупката. Изкачи се оттук и се премести? – попадна в цвета на Изолд. – Исках да я измамя, гледайки, и тя се превърна в мумия и този дядо-бабай.

      – Къде е жена ми, фашистка? – притеснен Остероид.

      Къде са тези работници