В дена. Хумористична истина. СтаВл Зосимов Премудрословски

като малко момиче, той взриви:

      – Ти, мъдър човек, с нещата да вървим.. Бързо!!

      Серафим бавно поклати глава, за да хване очите на настойника заедно със зениците си, бавно се изправи и излезе от шофирането.

      – Име. – попита дежурният.

      – Аз?! Отец Серафим! – гордо отговори старият монах и го погали по брадата.

      – Казах, пълно име!! – пристигна дежурният. – или отидете в камерата за три дни.

      – Едър рогат добитък Сергей Байтулеович. – обидно нарече името му светски Серафим. – Ще го проклина. изсъска той.

      – Какво?? – попита ченгето.

      – Казвам, че носех това име дълго време, преди постригването и приемането на вечеря в безбрачие. той отново заяви и изсъска. – Ще го проклина.

      – Точно сега ще те карам между краката с бухалка. – изръмжа вторият, застанал на гърба на бащата на светеца. – Точно така, вече е нощ?!

      – Сутрин – Говеда, а вечер.. – седна до него.

      – Това не е така; вече двадесет години съм верен. – Започнах да боледувам като дете, чиито бонбони бяха отнети.

      – Ей, Серафим, той е червенокоси..

      – Той е Чикатило. – След като прекъсна, добави здраво ченге.

      – Виждали ли сте мощите на вашите тезоси?

      – Да, о, шефе!

      – О, как! – усмихна се дежурният. – И открадна кост? – засмяха се всички. – И той идваше в Санкт Петербург, за да го продава по-често?! – писъкът се усили.

      – Не хулете, Антихрист, Ирод, небесният цар, иначе ще ви прокълна всички!!!! – Серафим изпъхна очи и по невнимание извади старомоден.

      – Но няма нужда да пърди. – забеляза дежурният.

      – Да, той ругае така. – добави ченгето, стоящо отзад. Серафим още повече разкриваше полегатите му очи, чиито зеници бяха: едната е тъмнозелена, а другата – светлокафява.

      – Искаш ли да те проклея в момента? – попита здравият с пистолет. – накратко, ще излезете, навесът в обора в нашия отдел в момента да почисти.

      – И ще се оплача на прокурора от името на Православната църква. – намръщи се другарят Говеда.

      – Отиде, диня, от Западна Украйна ли си? Степан, затвори го.

      На сутринта бяхме освободени, а останахме без Серафим, той беше принуден да почисти тоалетната. До обяд той ни настигна и ние се помолихме и се отправихме към видимите търговски обекти…

      бележка 8

      Служих и по договора…

      Аз също служех по договора, макар и задочно, от думите на жителите на тази Ночлежка и за да не се объркам в историите и събитията, аз, всичко написано в този цикъл: (бележки от Опитното потомство на светския живот (Бум)), приравнено към номинативния характер, т.е. тип истории за Василий Теркин, разбира се, ако някой чете за него. Чух само за неговите подвизи, които бяха извършвани от различни бойци, в различно време. Като цяло служех … «Аз» е името на главния герой на моите бележки, имайте предвид… Като