В дена. Хумористична истина. СтаВл Зосимов Премудрословски

в съвета, и започнал да се скита из манастири и църкви. Както Серафим неведнъж е казвал, че душата му отдавна е на небето, но плътта все още не може да се успокои и да умре. И той чакаше този час всяка вечер, молейки се преди лягане. Техният Бог очевидно също е разбрал, че не са желязо, тъй като те се покланяха на основната вечеря на безбрачие, не са я започвали и като цяло не са обръщали внимание на жените по отношение на интимността. А парите им бяха похарчени без труд и изчезнаха точно когато дойдоха.

      В Ночлежка веднага направиха много фалшиви приятели, другари за пиене, а монасите, чрез плен, станаха един вид подхранващ за някои паразитни паразити, които поробиха инвалидите и възрастните хора на своя етаж, както и безпомощните бедни хора, приравнени към тях, т.е. ежедневния им подкуп. Но монасите постепенно пренебрегваха тази свободна от тяхна страна и решиха да променят кръга от контакти и мястото за прекарване на нощта, като прибягнаха да се свържат с мен и прекараха нощта в мазето на общежитието на Семинарията на лаврата «Александър Невски», където навремето учи Алексашка Невзоров. Още не бях загубил уменията и опита на уличните боеве и се наслаждавах на специален авторитет сред крадците. Обаждаха ме без кула и понякога не смееха да спорят. Накратко, с мен не се свързах и аз, след като слушах Серафим и Фиона, които знаеха наистина за моя авторитет, а не по слухове, за комуникация и доходи, благоразумно се съгласих. Изводът беше, че съм вид портфейл за сигурност. Те, облечени в расо, влязоха във всеки магазин и предложиха да се помолят за здравето на своите близки, предния ден, уж, заминавайки за някои псковски пещери. Едно име отново струваше в размер на двадесет рубли. Парите ми бяха преведени, а квитанциите, взети в Казанската катедрала, бяха изгорени под тяхно молебен. Аз, за разлика от тях, бях облечен в цивилни дрехи, но с брада. Това беше направено в случай, че ченгетата ни грабнат, аз съм като левия и те нямат стотинка в тяхно присъствие. И всичко мина перфектно. В деня, в който «се нарязахме», тоест получихме точно така, не по хиляда рубли всяка и след работа се скитахме из кръчмите, където изсипвахме сто грама, напивайки се до прасен вид. И те се скитаха до килиите си, в семинарията, в лаврата на Александър Невски, добре хранени и пияни, щастливи и уморени от деня, който минаваше, но пътят към дома беше едновременно опасен и труден. Събудена по различни начини, това се случи в центъра за детоксикация. И тук отново ни отвеждат вече доста пияни в полицейското управление. Фиона е напълно вцепенена. Беше слаб, много мил, добре четен и наивен. Изражението на лицето му, особено пияното, беше като лицето на тъпоок овен с полегати очи. Напротив, серафът беше наклонен и дебел, като прасе, алчен и хитър. Непрекъснато му се е налагало да се търси, точно до ануса, където обикновено се крият хероин, кокаин и плевел. Вярно, бащата на Фиона се качи в ануса, той беше и инициаторът на издирването на всички на свой ред, разбира се, освен