В дена. Хумористична истина. СтаВл Зосимов Премудрословски

наречения дом, Винаги съм бил против и връщах това обратно и затова те отдаваха почит, когато спях. Плешивият се зарадва на това внимание и също започна да яде мазнини.

      Една мразовита сутрин се събудих. Снегът падаше през прозореца. Да ставам както обикновено беше мързел и нямаше планове за закупуване на пари, особено от вчера и главата ми спря. Плешивият мъж, както обикновено, четеше нещо в ума си, движейки се само с долната си устна. И всичко това би продължило, ако не беше появата на стария седемдесетгодишен корморан-рецидивист, моряк, моряк на дълги разстояния, пенсионер и бездомник Методий с финландски корени. Искам да отбележа, че осъдените обикновено общуват с касти, както в случая. И говореше повече с кавказки, отколкото с финландски акцент.

      – Е, паразити, имаме аша? започна от рамото. Обърнах се, Балд пусна книгата. Мина минута.

      – Какво ти трябва, стар? – попита Балд и се зарови в роман.

      – Спрете да разглеждате досието, вземете златните фигури, тоест аз, и отидете дебели. За четири години получих пенсия.

      След думите му минаха около две минути и под краката ни се стичаше свеж сняг. В далечината имаше магазин с дрямка от някакъв вид грузин. Влязохме в него и поръчахме двеста. В намазан и препечен Методий:

      – Татарите не живеят без двойка! – поръчахме още сто. На следващо място, след стария тост:

      – Бог обича триединството! – изцедихме и тези чаши. Тогава говорихме мълчаливо, всеки със себе си и единствено Методий не замълча и разказа как първият мандат е получен от петте налични. Не бяхме свободни слушатели.

      – Нашият кораб дойде с Кюуби. Отидох в селото на брат ми. Пихме една седмица. И така на сутринта се събрахме при икономката, след денатурираното вещество и минахме покрай къщата, където беше сватбата. Поздравих ги, а те ми изпратиха три писма… Огледах се и видях купчина тухли зад себе си, докато брат ми ходеше по бензин и брадва, взех всички камъни в колибата, имаше рана, да, булката беше директно в челото. След това той започна да обстрелва прозорците. Купката нямаше време да свърши, когато вече бях вкаран в затвора в продължение на три години. Какво друго ще пиеш? – завърши той и отиде до бара на потребителските стоки.

      Пихме много и дълго време, дори закусихме. Вечерта покривът на Лизи беше съборен и той започна да се сблъсква с други. Погледнах този беспонтов урок и поведох пияния синджир към хижата. И Методий в това време, получил от Лизи случайно или не, под окото си, заспал на масата, стоял на пода.

      Сутринта ме събуди тъп звук и яростен бунт на Плешив.

      Оказа се, че когато спи, разгневен Методий влетя в стаята с накуцване и удари спящ Лиоха с патерица директно по челото. Той скочи на леглото и падна на пода, стана с рогозка и се хвърли върху старото. Тогава си спомням през дрямка, имаше бой, докато не се разделиха. Оказа се, че когато заведох Лиси от механата, пияният Методий загуби съзнание.