В дена. Хумористична истина. СтаВл Зосимов Премудрословски

венчелистчетата.

      Прегледахме се и решихме.

      – Хей, ти.., отиди Сюд! – извика сержантът. Духът безспорно се подчинил на заповедта, свалил ботушите си и ги хвърлил в съкровището на кавказката националност. Той хвана обувките, целуна ги и извади от джоба на панталона си петлитрови серпентински чачи и го хвърли към нас, преди да отпие глътка и да я погълне демонстративно, уж не е заразно.

      Утро щастлив ден!!!

      Само абрекът избяга и хвана овчар от провал в близост до стадото, очевидно опитва ботуши за своите кози приятелки, които трябва да успокоят планинския си нрав и хормон, припомняйки любимата си съпруга, както ефрейторът предложи:

      – И какво?!

      – Да, можеш!? – отговори сержантът.

      – И така? – попитах частния.

      – Езда. – отговорил бригадирът и минахме над хълма, откъдето ясно се виждаше цялото ляво стадо овце, което скоро трябва да бъде разположено в планината. Те взеха машина със заглушител и, като заеха бойна позиция, източиха винената кожа. Чача се оказа глупав, като компот.

      – Козел, абрек, пак кипеше, добре, нищо, сега ще уредим състезания с хлебарки. – възмути се сержантът, насочи се към близката голяма овца, стояща в непосредствена близост до нас, с къдрава коса. «Пух!!» и куршум отряза храст, растящ до овен. Баран не обърна внимание.

      – Дайте, с кръстосани очи. – сграбчи ефрейтора. Той се прицели и «Пух!», Удари ястреб, прелетял над стадото.

      – Клуб, къде снимаш?! – изваждайки автоматична пушка, усмихна се бригадирът.

      – Защо, връщането? – уволнен ефрейтор.

      – Какво караш? Как е, първо отдръпване, а след това волей? бригадир и «Пух!» се прицелиха. Куршум на глупак, летящ над овен и се втурва в поляната, вързан зад заек. Този беден човек и отдясно, и отляво, ще се наведе и ще отскочи, а куршумът, като бикински отвор: ще излети, ще се върне; след това забележете, после пропуснете. Така тя изгони косото в гората.

      – Ех!! – изрече той напрегнато, гледайки заека, бригадира и удари земята с автоматична машина, наведе глава. – Това е чача. Напразно викаха Абрек.

      – Да, точно, чача примигна. – подкрепен ефрейтор.

      – Не се отчайвайте господа другари другари. – Утешавах се, частно, не помня какви войски на Руската федерация, взех картечницата, развих заглушителя, забелязах как ще дам вол на целия район и дори не бързам, и така семето падна от колана и при овена, застанал до нас производни органи, тоест на руски език – яйца. Овенът скочи на около три метра до върха, кацна силно, интензивно се изпразваше като картечница, крещяше като батальон, баща ми, не, пастрокът ми и, развълнуван от всичко, узряло като пасящо стадо, избяга на върха на планината. Клакът от изстрела вече беше в горната част и се задейства от разтърсване на масивно снежно окачване, което доведе до образуването на лавини, които доброволно се подхлъзнаха от другата страна на скалата, закачвайки една трета от бягащото стадо и осем жълти села. Имаше жертви не само сред хората, но и сред местните жители. Преминахме в трапезарията