В дена. Хумористична истина. СтаВл Зосимов Премудрословски

красив, видяхте го като Лаз… Но аз взех ченгетата върху себе си, видях ги, те ме примамиха?

      – Кой си ти? – изплашено попита човекът.

      – Аз съм същият като теб, щипка… ами да споделяш или да се обезмаслиш?

      – Ще направим проклятие за базара, кой е кой, кой … – той подкрепи човека и предложи да отиде до Бистрото. Влязохме и седяхме половин ден. Закараха се до плажа на нудистите в Сестрорецк. Слънцето, бръмченето, допинга и взеха нудисти по езерата да се чукат, защото на плажа са забранени? Но това е специална история.

      На сутринта отново са нужни пари и аз отивам, надниквайки в архитектурата. Пия бира, пъшкам зъби, изплювам люспи и правя дълъг пушек на цигара, за четиридесет и три рубли, два пъти по-скъп от бутилка водка. Кондензираният дим се издига и набъбва с порив на вятъра…

      бележка 10

      А бездомните са на купон

      И отидох с приятелка, активен моден дизайнер без определено място на пребиваване според паспорта ми, който е целият западен свят, до тайговото село в Бутурлиновка… В!.. Спящото царство, в което всички не виждат пари и е полуспиващо, мечтаещо за отминал живот.

      Сутринта станах, изпълзях на двора и ми липсваш. Господарката лекувала кашата в навечерието. Башка боли и сипе горски плодове на двора. Едно-единствено пиле ги изяде и падна безжизнено. Домакинята, глупачка, взе и започна да скубе пера на възглавница от махмурлук, помисли си, че е късно да се реже, тя самата умря и без да отсече главата си, месото беше твърдо.

      Междувременно пилето се събуди и развя, размахвайки пера, където и където, каза птицата от махмурлук и избяга плешиво на една страна.

      – Да отидем на разходка из селото. – предложи в дрезгаво минало мецосопрано, приятел, който изпълзя след мен.

      – Или може би ще пълзим? – вдигайки се пълзейки от следващата стъпка на верандата, отговорих със сушим. Петите ми бяха застояли отвъд прага вътре в колибата и кръв потече към главата, което усили болката. Един приятел се изправи, подпрял се на гърба ми и ме заби носа, скъпи обувки, продължи към изхода от двора. Пропълзях по стъпалата на крака и изскочих след нея, като си играеше дупета до магазина за водка.

      – И азотен? – попитах, отпивайки от закупена бутилка алкохол.

      – И той има баба Нюрка, майка му туршии и сол толкова много, че е достатъчно, за да хапе на компанията.

      След като приключихме, се отправихме към местната власт, роднина, която наскоро беше освободена от местата за лишаване от свобода и движение на храни. Хижата му беше, както мнозина, хитра. Ние, навеждайки се в долната част на гърба, влязохме във верандата и без да се размотаем влязохме в колибата. На масата седеше дължина на талията, съблечена, цялата с татуировки, кльощав мъж с прякор Харя. От мускулите по тялото му се виждаха само кости.

      – Велика Хария. – поздрави господаря си, без да се размотава. Таванът явно е бил изграден за хобити и джуджета.

      – Страхотно, ако не се шегувате. – отговори