В дена. Хумористична истина. СтаВл Зосимов Премудрословски

с пистолет, остана в колата до кормилото и изведнъж?!

      Аз, спазващ закона гражданин на Руската федерация, съм руснак по националност. Пристигнах от СССР, Република Казахстан, където ме биеха цялото ми детство, защото бях просто руснак. Въпреки това, когато пораснах, вече ги победих. Но това е различна история и сега се върна към сюжета: Аз, спазващ закона негражданин на Руската федерация, по националност – руснак, уважаван осъден, майор от ФСБ, пенсионер, инвалид и всичко това в комбинация, особено след като знаех всичко това задочно, нито където не го беше, изведнъж се събуди от мъчително хъркане от съседна кабина и, за да бъда по-точен, усещах затворената, нощна, квадратна стая около мен и тавана отгоре. Усетих всичко и не си спомних или не разбрах къде съм?! Стените смазаха ума ми така. Реших да се кача на «мини сцената», където седях преди, и кракът ми падна в дупката и там всичко е като в залив. Изкрещях и се събудих с ритмично хъркане, мечтая за дъщеря на генерал, другар сержант и шофьор на непълно работно време. Той се уплашил и дори трепнал като циганин, като смазал гърдите си, но веднага оценил ситуацията, но не повярвал в призрака. Аз, не до умението, ругаех за помощ, опитвайки се да пробия поне някаква дупка в заобикалящата една от стените, но трудовете ми бяха безполезни и хъркането не спираше.

      И в това време, от другата страна на тоалетната, един колега шофьор на колесницата, сержантът вече беше извикал подкрепления и двама, не очаквайки арабска храна от тесто и пиле, котки и кучета, купени за нищо, вече тичаха на помощ на колега и колега.

      Чух гласове от другата страна на кабината, но това не помогна за намаляване на главоболието от махмурлук.

      – Кой е тук? – попита един от тях.

      – Ето ме и кой сте вие? – попитах аз.

      – Аз? сега знаете…

      – Разбийте замъка!! – попитах другия и не беше трудно да се направи това с цевта на щурмова пушка. Вратата се отвори. Пред мен стояха трима изненадани непълнолетни, един, между другото, с кръстосани очи, в униформа, подобна на полицая. Тогава ме заведоха в най-близкото полицейско управление, а тоалетното хъркане никога не утихна.

      Пазачът дълго мислил как да посочи причината за дежурното задържане в доклада. И се посочва, както следва:

      «… Задържан, докато се опитва да ограби съдържанието на био тоалетната отвътре, криейки се от правосъдието с катинар, отвън.»

      Всички се забавляваха, особено след като предишният задържан, който беше принуден да почисти някакъв офис, се опита да избяга и се заби на върха между тавана на тавана на прозореца и стърчащите ребра на коващата решетка от осемнадесети век. Повикаха се пожарникари, по-точно бойци с огън, а пожарникарите са тези, които са го подпалили. За съжаление, Министерството на извънредните ситуации все още не е измислено. Тези го питаха:

      – С какво се задържаш?

      – Пубис и яйца!! –