В дена. Хумористична истина. СтаВл Зосимов Премудрословски

Накратко, Божията работа, това е личен въпрос. Седяхме в гората Лавра, през зимата се уплаших и се опитах да стопя огън от замразени трупи, натрупани от монаси за критични дни, и те имат градско отопление. И защо да се удави? И тогава, за да вкусите горещото. В бездомния живот топла храна явно липсва, особено през зимата. Колбаси, удобни храни и други бързи храни отдавна са станали скучни. Но основното беше напред. По-късно Лех се появи по прякор Хуманоид. Районният полицай му разреши да пуши, когато беше на дванадесет години, тъй като майка му се беше побъркала от хапки.

      – Растежът не излезе, така че пушете. – каза той на Хуманоида, който се гордееше с него като комунистически ред в съветско време. Той беше изгонен от интернат за морони, защото изнасили учителка, а тя се отказа. Току-що каза:

      – ще убия, ако не дадеш!! – даде страх за живота си. Въпреки че беше още две високи, зъбите й бяха три по-малки от конските му бивни.

      – Е, взе ли алкохол? – попитах аз.

      – Да. той отговори и седна при огъня, който едва горяше, но. Тарзан отново доказа прякора си. Все пак запалих тези замразени трупи. Той е опитен затворник, деветнадесет години затвор зад гърба си, оставен в Совдеп, и влезе в демокрация, изписаха го от колибата и помогнаха на майка му да почисти, тъй като веднага продадоха апартамента, в който той е израснал и цял живот живеят в зоната. Беше готин, стана крадци и се освободи като просяк, но от гледна точка не каза това. Той се превърна в професор-бизнесмен, дори си сложи подходящи очила и скри татуировките на ръцете си с кожени ръкавици и не купи нищо, Бог получи всичко. Той живееше на улицата и слагаше всички получени пари от измама на изнудване в общежитие. Значи той беше чувствен човек и предпочиташе бизнес преговори вместо битки.

      Вика, единствената женска покойница сред нас, е млада и вече малко подута от ежедневно пиене на мет. Тя живееше в Естония, в благородно богато семейство. След като тя успешно се омъжила и се преместила при чичо си със съпруга си в Псков, където съпругът й убил чичо му, и те продали хижата му, но тя не получила пари и тръгнала на бяг към Санкт Петербург. Пристигнах през лятото и продължих да разбирам, но националната дискриминация я оцеля от панела и тя се присъедини към нас чрез Тарзан. Изпи и изгуби представата си. Вярно, тя все още беше дадена за услугата, но много пияни клиенти, а след това само половин долар и не повече.

      Дима, следващият елемент от нашата група, носеше, Чурка.

      Изглеждаше като пушен бекон, печелеше пари строго в църкви. Отидох с раница и казах, че иска да се прибере в Казахстан. И това се случва от дванадесет години. Половината от парите си похарчи за себе си, а половината – за общежитие.

      И още за Lyokha. Лиоха беше дебил за мед. Той носеше тъпа карта и картичка: бръшляново черно кожено палто в областта на лактите беше разкъсано по шевовете и се виждаше светлосив слой, което унижаваше външния му вид до състоянието на харомига. Плюшената му лека шапка приличаше на партизанка. Единственото, което липсваше, беше червена