В дена. Хумористична истина. СтаВл Зосимов Премудрословски

и се подготвих за изхода. За да бъда честен, смътно си спомних как бях отведен в отрезвяващата станция, но вече си правех планове за махмурлук. Двадесет минути по-късно ме придружиха до болницата, без сам да знам това. Самият аз изглеждах по-тънък от раждането, едновременно – бездомни (опитни потомци на светския живот). Очите ми се издухаха като жаба. Две сиви брадавици растат на лявата брадичка и носа. От зъбите имах само два гнили пънка и четири корена. Ябълката на Адамант Адам изпъкна изобилно около врата му, останалото изглеждаше просто: комплект от костите ми пасваше на кожена чанта, а небръснатите кости допълваха гледките на тялото ми.

      Като поставих върха си на стол, се опитах да изолирам раздвоения силует на лекар пред мен.

      – Здравей, Вася. той ме поздрави.

      – Да. Отвърнах.

      – Ето, двеста грама чист алкохол! – дръпна чашата към мен. – Но това трябва да се изработи. По принцип ще отидете до спешното отделение. Ще попитате г-н Иванов. Той ще отговори: «Аз!». Казвате: «Раждането премина добре, но поради мутацията, гените не се побираха и черното дете се роди. Разбираш ли?».

      Посегнах към чаша. Лекарят го задържа.

      – Разбрахте ли?

      – Да! – нервно изригна от душата ми и аз с глътка изцедих чашата. Сложиха ми бяла роба, шапка и я изхвърлиха от офиса. Добре, че успях да изпразя чашата. И сочейки вратата на спешното отделение, старата мая даде да се почувства.

      Излязох и попитах хълцане.

      – Кой е Иванов? Ick.

      – аз!!! – забих в ушите ми.

      – Слушай, брато, раждането мина добре. – гледайки го като водна кула, продължих, но главата ми беше уморена, а врата ми изтръпна и аз спуснах погледа си към пъпа, изправяйки главата ми. – нормално, ik, преминало, ik, раждане. Да!!! Но ти чукаш мина с вода, нали? И тогава се роди мръсното дете, т.е., те нарекоха Генуа! И моето име е Вася. Разбра ли?

      бележка 12

      Трима грузинци Саакашвили…

      Бързам, искам да кажа на пазара и мисля, че извинението е лицемерие към Бог и насърчаване на злото, защото ако се извиниш веднъж, може да хареса как да крадат, убиват и подобни действия. Трябва да се покаем само на Бога и да разчитаме на Неговата милост, защото само Той има право да прощава, а хората се молят за прошка в молитви, тоест: Прощавайте ни дълговете си, така както ние прощаваме на нашите длъжници и не ни водят в изкушение, а избавяме нас от Злия. Следователно е по-лесно да не извършваме зли намерения, за да не се молим Бог за прошка. И Извинението на обидените е пасивна наркомания, която все още се иска от Душевното съзнание за извинения и следователно причината за това. – Помислих и започнах да си спомням какво търся и от какво имам нужда. Той спря, огледа се – пазарът на колективното стопанство вече се затваря. Мнозина събират бавно различните си стоки. Колесни товарачи отнемат пълни колички на контейнери, а аз стоя и помня причината за присъствието ми тук. Много мисли ми идват на ум и то само когато няма химикалка под ръка. И този път мислите ми са как конете