В дена. Хумористична истина. СтаВл Зосимов Премудрословски

я натиснах по-силно с моята «отвертка», извиня се и хукна, изгубена сред тълпата. Долу във фоайето на метрото се срещнахме. След като изчакахме влака, се натиснахме в вагона, пълна с крампи и…

      Тарзан изкрещя на цялата кола от другия край:

      – Събудете се, когато пристигаме!!! – се качи на седалките и нагло изхвърли седналите чиновници и управители. Обматери ги и си легна. Хората мълчаливо и търпеливо негодували. Вярно, двама младежи искаха да излекуват пъпеша, но един от тях затвори очи в миг и висеше притиснат от тълпата. Просто Тарзан беше семейство от няколко години в зоната с бивш тибетски монах, експерт по бойни изкуства.

      Когато стигнахме до площад «Сеная», се втурнахме към ескалатора. Някой изтича отзад, ритна Тарзан в опашната кост и избяга, доказвайки, че петербургците, които не са осъждани, изобщо не са педици, все още има герои на Нева и просто не се отказват. Тарзан, макар и местен, мълчаливо го наблюдаваше.

      Вдигнал се на ескалатора, без да направи нищо, Тарзан продължи да нанася счупване на Хуманоида като кученце. – щракна той, ухапа и се съпротивляваше.

      – Спрете, Тарзан! – поправи шапката си, изръмжа Лех. – завърши!!

      Тарзан временно спря и Хуманоидът, възползвайки се от момента, завъртя шапката си върху себе си и я свали, започна публично да мачка въшки. Тарзан не харесва това, както и пешеходците, които стоят и се търкалят на ескалатора.

      – Какво си, добитък, позор ни?? – изкрещя той на целия метро и продължи да тресе Хуманоида. Лиоха не издържа и натисна «маймунския заек», той се спъна и падна на задника си, стискайки невинните стоящи пътници. Възмущение последва падащата тълпа. Заради Тарзан всички, стоящи отдясно, а след това отляво, започнаха да падат. И само спиране от управителя на ескалатора спаси от наранявания, но увеличи силата на падането. Отдолу вече се виждаше купчина мал.

      От метрото се подигравахме, а Тарзан с фингал.

      – Е, къде е твоето кушу-ушу? – попита Хуманоидът. – какво, шмак, разбра ли?

      – Млъкни, копеле. – изсумтя Тарзан, нанасяйки сняг на окото му. – По-добре отидете да си пристанище.

      – Любовници, далеч ли е църквата? – попитах аз.

      – Вън. Синьо свети, виждате купола? – показа Лиоха.

      – Е, по дяволите със себе си, колко повече да го режем?! – Изненадах се, когато видях разстоянието от нас до нея, както до Пекин.

      – Нищо, трябва да вземете шейната от детето и изродът ще ви вземе. – прикова Тарзан.

      – Сам си изрод!! – отсече Лех и по този начин предизвика бунт на Тарзан.

      – все още ли сте тук? Купихте ли вино?

      – И за какво?! – попита Хуманоид, като издуваше малките си плъхови очи.

      – на задника! Отиде, вонящо куче!! – нареди Тарзан.

      – Защо крещиш, това?! – обиди се Лиоха.

      Честно казано, ако имах пари, щях да му го дам, но такова се наблюдаваше само