В дена. Хумористична истина. СтаВл Зосимов Премудрословски

през картона надолу по стълбите на мазето, отляво видяхме косяк и една трета от вратата, висяща на него, очевидно, входа на мазето.

      – Свалете го!! Извиках на циганин. Той знаменито я отдръпна, вратата отпадна с рев. Циганинът влезе във вратата.

      – О, момче, но лайна плава тук?! – циганите се изплашиха и, плискайки се по водата, се върнаха при нас.

      – Какво е, скочи? – попита Дан.

      – Хайде, а тук на острова пием. Светлината пада от отвора и няма никой. (Тоест ченгета). – Реших и взех бутилка порт. Отваряйки го в кръг със зъби, го предадох на приятел. Искам да отбележа, че само комунисти, ченгета, военни и бездомници имат право истински да се наричат «другар!» И какво: нещата са безплатни; храна в кофи за боклук или хранене, също безплатно; жилище в мазета и тавански помещения, отново безплатно. Какво не е комунизмът?! Накратко, приятелят ми прие предложението от мен с удоволствие. Отворих още една бутилка порт и го предложих на Дан, а третия, отваряйки, подадох на циганина. Изпаднаха в объркване и аз извадих чаша за еднократна употреба и я въведох в центъра на тълпата.

      – Че, излюпени? Излива?! – усмихнах се. Тримата ме изсипаха по едно време и отново изпаднаха в объркване и ме гледаха внимателно.

      – В какво се взираш? Пийте! Предложих и изпих чаша. Тишината бе нарушена от неразбираемия другар.

      – И това дори не е остров, но това какво-как-то?

      – Зад. – утвърдени цигани.

      – Да… не, добре-добре-обед-добре-пладне,..

      – Е, добре?

      – P-полуостров, moron. – поправено с подигравка с Дан.

      – Да. Циганин циганин, какво правиш? – другарят отклони вниманието му.

      – Куз Джабер, Вишма.

      – А на руски? – попитах аз.

      – На руски не превеждайте.

      – Виж, разпръсна минутното мълчание и протегна пръста на едната си ръка, другарю, а другата задържи, стискайки юмрук с дрехи, циганинът по това време надигна вълна към себе си, карайки всичко плаващо да се движи. Кръгове се появиха върху водата от колоната на перваза на мазето, осветена в пълен здрач, после изтъркана плешива глава и подута муцуна на някаква жена. И всичко това не е толкова прибързано.

      – О, добре, по дяволите?! – Изненадан без заекване другарю.

      – Махай се оттук!! – изправи Дан с балон вино.

      – О, чао, труп!! – Циганинът изскочи и пусна бутилката си, тази за Улка, разливайки се. – О-бой, мамоне!! – още повече се изплаши и вдигна балон.

      – Да, труп. – Спокойно се подкрепях.

      Продължихме гайтането на друго място.

      Измина една седмица. На никъл в близост до метростанция «Александър Невска лавра» буботът на ченгетата влезе, спря далеч от нас и двама пазители излязоха от него и се придвижиха към нас, добре, много бавно. Обядохме при колоната на хотел Москва. Имахме избор: или да пием алкохол, разреден със светена вода от Лаврата, но да попаднем в ръцете на правосъдието; или се счупват в различни посоки, но не пълнят и не привеждат състоянието си в норма. Аз и няколко другари се придвижвахме малко по-далеч от противоположните