Как Да Сбъднем Лесно Всяко Желание. Берардино Нарделла

с благопожелателна цел“, за Пианиджани “откъсвам поглед от звездите, по подразбиране от пожеланията“, и по този начин от добрите предзнаменования, предложената етимология от Кардинали Борели: от „de-sum”, лишен съм, липсвам.

      

      

      “Desiderantes” са се наричали войниците, които са чакали бойните си другари да се върнат след битка.

      

      

      Да чакаш другаря си, който не идва, означава очакване, желание да го видиш отново и да го прегърнеш, и изразява дори известна тревога поради липсата му.

      

      

      Следователно, може да приемем, че терминът de-siderio може да означава дори „стоя под звездите и чакам“ .

      

      

      Не случайно, в латинския частицата “de” има също и усилваща стойност, а не само на отдалечаване като предлог и от тук произлиза израза гледам звездите, или характерната падаща звезда, надявайки се на нещо.

      

      

      

      

      

      

      Коренът на глагола desiderare (желая) се среща и в „considerarе“, който означава изследвам, гледам внимателно, считам, отразявам, обмислям.

      

      

      Произходът е много близък, тук sidera се свързва с “cum”, което означава „наблюдавам звездите“ , за да се отправи пожелание към тях.

      

      

      Точно това се случва в хороскопа, неща като „луната ми съдейства, ето защо мога...“ или пък „това съзвездие е в тази позиция на небето следователно...“, всичко това е con-siderare, противно на него de-siderare излиза извън тези рамки, „искам това дори и небето да не е благоприятно“.

      

      

      Няма симетрия, но при съществителното: на desiderio (желание) съответства considerazione (внимание), където суфиксът –zione дава на думата не толкова статично значение на съзерцание, а на действие.

      

      

      От току-що споменатите значения на думата желание, излиза че желанието носи в себе си едно отсъствие и едно присъствие; поражда се от отсъствието на нещо, точно поради което

      

      

      

      

      

      

      се желае, в такава степен, че да присъства в самият акт на желание.

      

      

      Желанието е това, което ни определя по същество, това което ни води и ни привлича, това което ни дава възможност да гледаме към звездите внимателно, за да намерим маршрута, и да знаем, че това което желаем ни показва пътя, който да следваме.

      

      

      Парадоксалното е, че при желанието, може да стане без значение или с почти никакво достигането до обекта на желанието, това което има значение е актът на желание в теб самия, защото това е един вид енергия, която се е самовъзпроизвела и нараства, давайки посока на човека.

      

      

      Желанието всъщност, има своя цел, иска да си проправи собствен път. Пътят, който всеки от нас трябва да измине, за да достигне до обекта на желанието си, но накрая не е важен върха на планината, а пътят, който е изминал. Алпинистът ще изпита огромно удоволствие, когато достигне върха, но това удоволствие ще бъде пропорционално на изкачването, което е трябвало