Нощна Светлина (Кръвни Връзки - Книга Втора). Amy Blankenship

мафия, членове на ИРА, бивши членове на КГБ, Якудза и дори някои предполагаеми членове на илюминатите... На Стивън не му пукаше. За него всички бяха еднакви. Но понякога не беше зле да имаш някои от тях на своя страна.

      - Обади ѝ се и ѝ кажи да не идва тази вечер!

      Той подаде телефона на стария мъж и кръстоса ръце в очакване свещеникът да изпълни казаното.

      Свещеникът пребледня. Ако се обадеше у тях и вдигне баща ѝ, Джуъл щеше да си има сериозни проблеми и вероятно щеше да се окажа в някоя улица, провисена с главата надолу. И той нямаше да се спаси, въпреки че е свещеник.

      - Тя няма да дойде. - каза колебливо той, а след това го повтори с увереност, като погледна часовника на стената. - Иначе щеше вече да е тук.

      Стивън се почувства разочарован, че няма да я види, но от друга страна се радваше, че е в безопасност. Имаше нужда да се разсее, затова се изправи и върна стола на мястото му.

      - Ще се върна да те уведомя, когато приключим.

      - Почакай! - извика свещеникът, когато Стивън отвори вратата. - Ако я видиш...

      - Ще я пратя при теб. - обеща Стивън и излезе.

      След като затвори вратата, Стивън поклати глава и тръгна надолу по коридора. Този етаж беше чист и трябваше да се срещне с Ник, преди да стане нещо. Като слезе долу, се огледа за Ник, но не го видя никъде.

      - Добре. Къде по дяволите отиде? - измърмори Стивън и започна да отваря вратите.

      Вратата на килера беше открехната и той осъзна плана на Ник.

      - Тъмни места, под земята... Ами да!

      Като се увери, че вдига достатъчно шум, Стивън слезе по стълбите и сбърчи нос от влагата.

      - Мамка му, тук смърди!

      Той се приближи до друга отворена врата и влезе. Ник стоеше пред котела с отворена врата и бъркаше нещо в огъня с желязна пръчка.

      - Намери ли нещо? - попита Стивън.

      В отговор Ник махна желязото от огъня заедно с остатъци от изгорял череп, от който висеше гнездото от око.

      - Мисля, че може да се каже, че някои от хората в плана на липсващия човек, скоро ще изчезнат.

      - Мисля, че тази църква е обичайното място, където местната мафия си върши мръсните дела. - уточни Стивън.

      - В католическа църква? - попита Ник. - Нищо ли вече не е свещено?

      Стивън сви рамене.

      - Както се казва, нищо не е сигурно освен смъртта и данъците.

      Ник пусна черепа в котела и затвори вратата.

      - В нашия случай козина и котенца.

      Двамата изсумтяха от смях, преди Стивън да се замисли.

      - Добре, наистина трябва да сме сериозни.

      Те се разделиха, като всеки търсеше в различен край на голямата стая, докато Стивън не забеляза нещо зад големите кофи за боклук, пълни с дъски.

      - Ник, помогни ми с това.

      Ник се приближи и помогна на Стивън да премести кофата, за да погледне отзад. Малък, тесен тунел се виеше от камъка и продължаваше направо в земята. Беше непрогледен мрак и двамата котарака не можеха да видят вътре.

      - Трябва да го проверим. - заяви Ник и се приближи, за да надникне в отвора.

      Стивън грабна Ник за ръката и поклати глава.