Название | Нощна Светлина (Кръвни Връзки - Книга Втора) |
---|---|
Автор произведения | Amy Blankenship |
Жанр | Ужасы и Мистика |
Серия | |
Издательство | Ужасы и Мистика |
Год выпуска | 0 |
isbn | 9788835421573 |
Куин присви устни, когато застана зад Кат и се наведе, като почти допря устни в ухото й.
- Пожелавам ти безопасна вечер!
Той наблюдаваше със задоволство тръпките, които преминаха по врата и раменете й.
Кат се хвана за бара, защото почувства, че коленете й омекват. Като се опитваше да се успокои, подскочи, когато чу гласът на Майкъл зад себе си.
- Не дърпай котката за опашката прекалено, любов. - напомни й Майкъл, после кимна на Тревър, преди да отиде да се срещне с Кейн на покрива.
Тревър се намръщи при стреснатия вид на Кат.
- Той не е ли вампир?
- Не, това е мъж, който ни помага да проследим истинските чудовища. - каза уверено Кат и добави наум, че той е единственият, който не направи драма от излизането й тази вечер. - Изглежда обаче, че закъсняваме. Готов ли си да тръгваме?
*****
Кейн обикаляше по покрива, като пушеше и от време на време се протягаше. Започна да се изнервя, докато чакаше Майкъл да се появи.
- Ягуари и пуми - оплакваше се той. - Те са по-лоши от домашните котки. Всеки иска да доминира над останалите. По-добре да се съюза с койоти, отколкото да се забърквам в това.
Майкъл се качи на ръба на покрива, точно зад Кейн, като прекъсна развълнувания му брътвеж. Той се намръщи, когато Кейн незабавно млъкна и погледна настрани, когато забеляза присъствието му.
- По дяволите, Кейн! Ще говорим ли за това, което те притеснява, или не? - попита Майкъл, като се приближи.
- Или не - отговори Кейн.
- Добре.
Майкъл изчака, защото знаеше, че Кейн мрази мълчанието повече от споровете. Радваше се, когато бе прав.
Кейн отиде до ръба на сградата, като отново се отдалечи. Беше забравил как Майкъл се промъква тайно... Не беше се случвало отдавна.
- Рейвън изглежда разочарован, че армията му не беше в склада... Някой от най-свирепите липсват. Предполагам, че вампирите, които пропуснаха малкото парти, вероятно се нуждаят от място, където да прекарат деня. Ще проверя това.
Майкъл не каза нищо, когато Кейн слезе от покрива и се приземи на тротоара долу. Точно когато застана на ръба и се канеше да слезе, нещо на покрива отсреща привлече вниманието му.
Като насочи поглед натам, Майкъл улови сянка, която изчезна. Нещо в тази сянка му изглеждаше познато, но не можеше да се сети какво.
Някой преследваше Кейн или той беше мишената? Като се опита да потисне това чувство засега, той погледна надолу и се усмихна, докато падаше. Въпреки че вече не виждаше Кейн и знаеше пътя до склада, той реши да последва собствената си кръв, която сега течеше във вените на Кейн. Когато стигна до склада, той чу виковете на вампирите, които Кейн бе повалил.
Той се спря на входа и използва свръхестественото си зрение, за да види в тъмнината на огромната стая. Върху Кейн вече имаше два вампира и още няколко смятаха, че беше добра стратегия да имат няколко човека в отбор. Като влезе, той затвори