Нощна Светлина (Кръвни Връзки - Книга Втора). Amy Blankenship

- попита Ник и повдигна вежди в недоумение. - Носиш дрехи от хора?

      - Трансформирах се, беше спешен случай. Трябваше да спася това момиче, преди един вампир да ѝ изпие кръвта. - защити се Стивън.

      - Да. - изцвърча Дийн. Същото момиче, пред което ти сритаха задника.

      - Все едно на теб никога не са. - не му остана длъжен Стивън.

      Дийн спря и се замисли.

      - Не, не са ми сритвали задника, само са го натупвали.

      - Ах! - изрева Стивън, като замахна с ръка и се загледа в друг коридор.

      Ник погледна към Дийн.

      - Имаш ли идея къде е скрил дрехата?

      - Под леглото си. - отговори Дийн.

      Ник се усмихна.

      - Идеална информация за изнудване, благодаря ти.

      - Няма защо. Обичам да го засрамвам... А и той все мисли, че ще му наритам задника или нещо такова.

      - Садист. - каза Ник с усмивка.

      - Аз съм паднал. - каза Дийн. - Нямаме много с какво да се забавляваме.

      Стивън се приближи до вратата на офиса на свещеника и тъкмо щеше да почука, когато чу гласове отвътре. Единият беше на свещеника, а другият - на жена. Свали ръка и допря ухо по-близо до вратата, за да може да чуе.

      Джуъл обикаляше, като се опитваше да се концентрира, но беше трудно. Първото нещо, което ѝ хрумна, когато влезе в офиса, беше момента, когато бе нападната от вампири и видя гол мъж или шифтър... Каквото и да беше. Прекара последните 5 минути, отговаряйки на въпросите на свещеника за онази нощ, но в момента имаше по-големи проблеми.

      - Не трябва да се прокрадваш тук посред нощ. - каза свещеникът. - Опасно е. Ами ако баща ти или годеникът ти те хванат?

      Джуъл се насочи към бюрото му и удари ръка по него. - Не, те не са опасни... Да изляза през прозореца и да се промъкна покрай въоръжената охрана, която ме държи като затворник, и да се опитам да се върна, без да ме забележат.

      - Баща ти само се опитва да те защити.

      Той се опита да я успокои, но знаеше, че тя казва истината. Баща ѝ идваше да се изповяда всяка седмица.. Да отмие кръвта от ръцете и съвестта си.

      - Не, той се опитва да ме принуди да се омъжа за бизнес партньора му, за да си изплати дълга. Дълг, с който нямам нищо общо. Няма ли закон срещу робството в тази страна?

      - Но когато с Антъни дойдохте за срещата, ти каза, че го обичаш от дъното на душата си. - каза свещеникът. - Не трябва да лъжеш за такива неща. Това е позор в очите на Бог.

      - Да, с двама охранители до нас... Спомняш ли си? Този зад мен опираше дулото на пистолета си в гърба ми. Не бих могла да обичам егоистичен жесток варварин като Антъни. Той обеща, че ще убие мен и баща ми, ако не се омъжа за него. И по-рано онази нощ, когато се опитах да кажа на татко, че не искам да имам нищо общо с Антъни, той ме удари толкова силно, че видях звездички.

      Джуъл и свещеникът се стреснаха, когато вратата се отвори с такъв трясък, че удари стената и няколко картини и позлатен кръст паднаха.

      Стивън застана на вратата, като гледаше и двамата. Но тъмната синина на бузата на Джуъл го разяри като бик.

      - И двамата трябва да дойдете с мен.

      Коленете на Джуъл омекнаха, когато видя, че мистериозният мъж е жив. Толкова пъти