Падам Си По Нея. A. C. Meyer

толкова заради това къде живее, а заради самия факт, че тя и аз работим заедно.

      - Съжалявам, Каду, но това ми напомня за случилото се с баща ми. - казва тя и аз кимвам в знак на съгласие. Бащата на Лусиня се забърка с момиче, което приличаше на ангел. Тя беше сладка, мила и деликатна, но в крайна сметка едва не го разори.

      Когато си тръгнаха, се замислих и реших да не се обаждам. Спомнях си колко сладка и нежна е и реших, че е невъзможно да се преструва, но също така не можех да спра да мисля за онази целувка в леглото ми. Тя ме побърка. Тя се превърна от коте в тигрица само за миг и това доказва, че брат ми и снаха ми може би са прави.

      В неделя, след като много мислих, реших да сложа край на всичко, което се случи между нас в понеделник сутринта. Не исках да загубя асистентката си заради връзка, която може да завърши зле или дори да ми навреди.

      След като прекарах в офиса си около час, чувам шум в съседния офис. Тя е тук. Вземам телефона и й се обаждам.

      - Мариана, можеш ли да дойдеш, ако обичаш?

      - Разбира се, един момент само.

      След по-малко от пет минути тя влиза усмихната и носи подноса за кафе. Когато ме поглежда, усмивката й леко се помрачава. Усещам стягане в гърдите, но се придържам към плана.

      - Седни, ако обичаш - казвам, като посочвам стола пред мен. Тя сяда и ме поглежда с големите си кафяви очи. Казвам всичко, преди да се уплаша. - Мариана, много мислех за това през уикенда. Трябва да се извиня. Преминах границата, а не трябваше да го правя. Работим заедно и нещата може да се усложнят.

      Гледам някъде зад нея, защото нямам смелостта да я погледна в очите. Вниманието ми е привлечено от тих стон и виждам, че тя е навела поглед и е покрила устата си с озадачено изражение. Боли ме стомахът, но вече няма връщане назад.

      - Исках да те помоля да забравиш какво се случи миналия петък и...

      Не мога да довърша.

      Тя става, поема дълбоко въздух и казва:

      - Разбира се, Карлос Едуардо. Няма проблем. Трябва да отговоря на няколко имейла, които получихме през уикенда. Това ли е всичко? - пита тя, а аз кимам.

      - Разбира се, Мариана. Благодаря ти - казвам аз, изненадан от реакцията й. Тя излиза от стаята без да каже и дума и затваря вратата. Чувствам се зле, сякаш тази врата е бариера между мен и нещо, което искам силно, въпреки че може да ми навреди. Надявам се само, че няма да съжалявам за това по-късно.

МАРИ

      Заключвам се в тоалетната и чак тогава се поддавам на емоциите. Това са неконтролируемите сълзи на разбитото ми сърце, на разочарование и срам. Не мога да повярвам, че това се случва. Защо изобщо си направи труда да ме потърси и да настоява за това, ако дори не се интересува от мен? Глупачка! Глупачка! Глупачка! Сигурно си е помислил, че съм просто поредното глупаво бедно момиче, което лесно ще примами.. Докато все още плача, вадя телефона си от джоба си и изпращам имейл на Лаис.

      От: Мариана Коста

      До: Лаис Менезес

      Тема: Помоооощ !!!!!!

      Смазана