Падам Си По Нея. A. C. Meyer

отново ме прекъсва.

      - Ще те закарам.

      - Живея доста далеч, Каду - обяснявам аз, но той поклаща глава.

      - Не и с кола. Още по-малко, ако си на мотоциклет. Моля те. - помоли той, а аз не мога да откажа.

      - Лаис, ти върви - казвам на приятелката си.

      - О, БОЖЕ МОЙ! Какво? Сигурна ли си, скъпа? - пита тя, изненадана от неочакваното ми поведение.

      - Не...но не мога да откажа... Дори не знам защо - казвам и тя се усмихва. - Просто искам да остана с него още малко. Тя ме гледа изненадано, след това кима и ме прегръща.

      - Обади ми се, ако имаш нужда от нещо - казва тя и след това му казва:

      - Ако не знаех, че те познава, никога не бих я оставила, но тъй като се познавате от известно време...

      - Не се притеснявай. Ще се обадя. Сбогуваме се и тя тръгва към таксито с момчето, чието име е Родриго, както разбирам по-късно. Обръщам се към Каду, който се усмихва и показва трапчинките си.

      - И сега? Барът ще затвори - казвам аз, опитвайки се да разбера къде иска да ме заведе в три сутринта.

      - Гладна ли си? - пита той и аз се усмихвам в знак на потвърждение. Той ми се усмихва, притиска ме здраво и ми казва в ухото:

      - Хайде. Нека вземем нещо за ядене. Като хваща ръката ми, той ме дърпа към изхода. Чувствам се лека до него, сякаш мога да летя.

      Това определено е най-удивителният момент, който някога съм преживяла с някого през целия си живот. Каду ме кара да изпитвам всички тези емоции и имам чувството, че бих отишла навсякъде с него, стига да поиска.

Каду

      Аз съм опитен мъж, излизал съм с актриси, модели, успешни бизнес дами. Но през цялото това време никоя от тях не ме е карала да се чувствам както Мари. Може да се повтарям, но тя е специална. Тя е сладка и забавна и никога не съм бил с някой, който се държи с мен като нея, сякаш съм обикновен човек.

      Не че съм знаменитост или нещо такова. Но повечето хора са много внимателни около мен, защото съм главен редактор на едно от най-продаваните списания в страната. Но не и тя. Мари се държи с мен така, както с всеки друг.

      Напускаме „Барзиньо”, хванати за ръце. Сега е малко хладно, тъй като е посред нощ и усещам как тя трепери до мен. Придърпвам я и я топля с тялото си. Вървим пеша до паркинга, като се държим за ръце и аз се проклинам, че реших да дойда с мотоциклет. Слава богу, че не отиваме далеч.

      Спираме до мотора ми и тя го поглежда уплашено. Очаквах комплимент, но тя ме изненадва за пореден път.

      - Ще се качим на това? - пита тя и аз съм шокиран, когато тя нарича моя Харли „това“.

      - Това е Харли и да, ще се качим на него - казвам, като й давам каската. Тя гледа ту мен, ту каската, сякаш няма идея какво да прави с нея.

      - Това се слага на главата, хубавице - шегувам се и я щипвам за носа.

      Тя се смее и казва:

      - Знам, просто никога досега не съм носила. Не знам как да я сложа.

      Тя навежда поглед, бузите й се зачервяват и усещам как сърцето ми се свива.

      - Ела тук, ще ти помогна - отговарям аз и тя се приближава. Вземам каската от