Падам Си По Нея. A. C. Meyer

      Забавляваме се цял ден. Родителите ни живеят в общност, където хората се познават от години. Почти са като едно голямо семейство. Поне веднъж месечно се събираме на обяд и винаги е много весело и забавно. Хубаво е да хапнеш домашна храна и да прекараш малко време със семейството.

      Около шест и половина вечерта телефонът на Лаис звъни и тя излиза отвън, за да говори. Тогава майка ми сяда до мен и започва да ме разпитва.

      - Как си? Как е работата? Има ли нови момчета, за които искаш да ми разкажеш?

      - Добре съм, мамо. Работата е добре и всичките ми гаджета са въображаеми.

      Тя се смее, но продължава.

      - Но трябва да има някой. Видях те да проверяваш телефона си няколко пъти - казва тя и аз се усмихвам. Не искам да притеснявам майка си, като й кажа, че съм ходила на среща с шефа си.

      - Няма нищо, мамо.

      - Ако някога решиш да споделиш, мама е тук. Тя ме прегръща.

      - Знам.

      Усмихвам се и я целувам по бузата. След това Лаис влиза в стаята.

      - Мари, имаш ли нещо против да си тръгваме? - пита тя и това малко ме учудва, но не възразявам. Сбогуваме се и взимаме автобуса до вкъщи.

      - Всичко наред ли е? - питам аз, след като се качваме.

      - Да, просто Родриго ми се обади - обяснява тя, като изглежда щастлива. Усмихвам се, защото се радвам за нея.

      - Така ли? Какво каза?

      - О, покани ме на вечеря.

      - И къде ще ходите? - питам аз.

      - В онази кръчма, която харесваме - казва тя, като има предвид откритата площ, пълна с барове в един търговски център близо до вкъщи. - Ще ми помогнеш ли да си направя прическа?

      - Разбира се. Ще изглеждаш красива - отговарям аз през смях и вече мисля каква прическа да й направя. Моята коса е дълга, права и кафява, а нейната е вълнообразна и руса.

      Слизаме на нашата спирка, за да обсъдим какво ще облече, развълнувани като две ученички. Часът е седем вечерта и Родриго ще дойде да я вземе след един час. Бързаме да приготвим всичко и в 19:45 тя е готова и изглежда зашеметяващо.

      - Изглеждаш перфектно!

      - О! Много съм нервна!

      - Не бъди! Всичко ще е наред!

      Няколко минути по-късно пристига Родриго и ние слизаме да го посрещнем. Сбогуваме се пред входа и му махам, докато той излиза от колата. Той наистина е красив. Рус, висок, със светли очи. Не е като мъжете, с които тя обикновено излиза, но са хубава двойка. Лаис е красива и висока. Усмивката й кара всички останали да се смеят. Тя е прекрасна приятелка и се надявам да намери свестен мъж, който да се грижи за нея.

      - Марина, нали? - пита ме и аз се усмихвам, защото съм свикнала хората да грешат името ми.

      - Мариана. Как си?

      - Съжалявам! Мариана! Аз съм добре, а ти как си? Той се усмихва и ние с Лаис гледаме развълнувано.

      - Добре съм. Е, аз се прибирам. Чао, Лаис.

      Прегръщам я и прошепвам:

      - Обади ми се, ако имаш нужда от нещо, разбра ли?

      - Добре.

      - Чао, Родриго! Махвам с ръка и отивам в апартамента си, като си тананикам една песен, докато моята приятелка излиза на среща с новото си попадение.