MREADZ.COM. Чтение онлайн электронных книги.

Наричайте ме Скарлет-Катрин Панкол. Читать онлайн книгу

Наричайте ме Скарлет-Катрин Панкол. Читать онлайн книгу. Электронная библиотека, книги всех жанров

Реклама:

      Катрин Панкол

      Наричайте ме Скарлет

На сладкия тати… На Лоран Шалюмо, на Дом, на Поло… На Артюр…

Застанала зад щанда на „Котаракът в чизми“, Жюлиет е бясна. Рьоне красавецът, разбивачът на женски сърца, зеленоокият брюнет с коженото яке, пред когото омекват коленете и на най-самоуверените мадами и когото успя да свали след упорито ухажване… въпросният Рьоне се оказа кръгла нула в леглото.

Най-много я е яд, че не успя веднага да го прозре.

В началото беше върхът — целувки, милувки, пърхащи нежни докосвания на чевръсти пръсти, устни като вендузи, зеленото око, което, прикрито от падащия кестеняв кичур, дебнеше вика на отдаване, на капитулация пред изкусно забитата томахавка, пред триумфалния изблик на оргазма.

Жюлиет беше готова веднага да подпише доживотен абонамент. Красавец е, няма какво. Кандидатки, с лопата да ги ринеш, всички искат да му скочат, а и той определено не беше лишен от сексуални умения. Принцът от приказките, изчел Кама Сутра от кора до кора. По-добър нямаше да намери. Убедена бе. Той е. Сто процента. Онзи, за когото си мечтаех вечер в леглото, когато бях малко момиче…

Три нощи й бяха достатъчни, за да се почувства доживотна пленница. Очевидно това стресна Рьоне красавеца, защото със зачестяването на упражненията първоначалният му плам започна да спада и Жюлиет с прискърбие установи, че времето нанася сериозни щети върху либидото на нейния герой.

Ето какво прави той: обръща я, просва се върху нея и я чука като благоверен съпруг, който си мисли за семейния бизнес. Снощи заспа буквално под носа й. Заспа, докато тя предвкусваше с трепет насладите на предстоящата нощ. По гръб, разперил широко ръце, измъквайки се с възможно най-баналното извинение, класика на съпружеския речник: капнал съм. Не може да си капнал, ако ти се чука, реши Жюлиет.

— Щом заспиваш, значи, не ти се чука.

— Заспивам, защото днес съм разглобил и сглобил цели три двигателя (монтьор е в един автомобилен сервиз). Пропуснах и обяда…

Лъжец. Крадец на трепети. Просто нямаш желание. „Защо ли?“, недоумява Жюлиет, облягайки се с цялата си тежест на щанда. Да не би случайно нещо да не ми е наред. Защо ли ми отнема томахавката? Да не би бойните ми шарки да не са достатъчно красиви? Да не би да си е набелязал друга индианка в прерията…

Постепенно гневът й спада. Вече не е толкова самоуверена. Ами ако грешката е в мен? Може би не съм достатъчно обиграна. Може би вече не харесва дупето ми? Може би не е достатъчно сладко? Ами ако задникът ми надебелее? Ако започне да пресича от корен и най-добрите намерения?

Издрънчава звънчето. Когато някой стъпи на килимчето пред вратата на магазина, се чува дринг-дринг. Една от идеите на баща й. Както люлеещото се детско конче и балоните по тавана, награда за всяка покупка над петдесет франка.

— Какво ще желаете?

Жюлиет влиза в ролята на чевръста продавачка.

— Чифт кецове. Нещо наистина удобно… Да стават за игра.

Предполагам, загубеняко, тросва се тя наум, не е, за да си ги окачиш на стената за красота.

— Номер?

— Четирийсет и четири.

Тя му предлага да седне и изчезва в склада. Всеки ден от девет до обяд обслужва клиентите в магазина на родителите си. Така си изкарва джобните. Следобед застъпва майка й.

Ще върши тази работа, докато реши какво иска да прави. Това, че си е взела матурата, нищо не означава. Особено през юли 1968 година, когато призракът на революцията току-що се е отдалечил и обърканият народ си поема дъх. Според баща й университетът окончателно се е превърнал в пагубно място и е достатъчно Жюлиет само да прошепне Кон-Бендит1, за да види как цялото му лице пламва… Така или иначе, крайно време е да вземе някакво решение. Париж? Орлеан? Кой университет да избере? Четирийсет и трети номер, четирийсет и четвърти, бели „Егл Хъчинсън“, след като ще търчи по кортовете… Лови окото. Турист вероятно. Или парижанин, който има вила наблизо. Иначе досега да го е забелязала, няма начин. Надарена е с безпогрешен усет, винаги нацелва готините мъже. Върти очи като пръчките на търсачите на извори, докато тялото й застива в съблазнителна поза, а ла Мерилин. Въпреки ядовете, които й създава Рьоне, този веднага го забеляза.

Отблизо е още по-готин. Рус, със слънчев загар, кафяви бадемовидни очи, леко чип нос, висок поне метър и осемдесет, ръце с дълги пръсти.

Рядко се случва да й се прииска да огледа някой клиент толкова подробно.

Обикновено не отделя много внимание на клиентите и гледа встрани, когато си връзват обувките, пухтейки. Този път обаче не откъсва очи от него, докато той натиска с пръст, за да провери докъде стига палецът.

— Искате ли стелка?

Той отказва с жест.

— Разтъпчете се, но само тук, без да излизате от магазина…

Казва го за всеки случай, човек никога не знае, оня ден една глупачка прекоси улицата, за да покаже лачените си обувки на продавача от рибарския магазин.

— Не, добре са. Ще ги взема. Благодаря, госпожице.

Широка съблазнителна усмивка, машинална, едва ли не професионална. Съзнава, че се харесва на жените.

— Седемдесет и пет франка.

Непременно трябва да разбере откъде идва този красавец с белоснежната усмивка, тенис ракетата


1

Даниел Кон-Бендит (р. 1945) — лидер на студентите по време на протестите, предизвикани от войната във Виетнам, през юли 1968 г., започнали от университета в Нантер и подети от студентите от Сорбоната. Понастоящем политик, един от председателите на Зелените в Европарламента. — Б.пр.

Яндекс.Метрика