MREADZ.COM. Чтение онлайн электронных книги.

Светът на мъглите-Саймън Грийн. Читать онлайн книгу

Светът на мъглите-Саймън Грийн. Читать онлайн книгу. Электронная библиотека, книги всех жанров

Реклама:

      Саймън Грийн

      Светът на мъглите

      (Книга първа от "Светът на мъглите")

      ПЪРВА ГЛАВА

      ПРИЗРАК В НОЩТА

Бръснещият вятър долиташе със стон от север, разпръсквайки нашарената със сняг мъгла, застлала тесните улици на Пристанището на мъглите. По вратите бяха закачени лампи и фенери, които пламтяха в жълто и червено срещу безкрайното море от сиво. Мъглите бяха винаги най-гъсти в ранните часове на утринта, преди да изплува бледото слънце над Света на мъглите.

Неясна фигура крачеше уверено с леки стъпки по хлъзгавия, покрит с плочки покрив, стройната й сянка се мержелееше сред талазите на снежната вихрушка. Чисто бялото на термичния костюм преливаше хармонично в снега и мъглата, докато топлинните елементи предпазваха от хапливото бръснене на вятъра. Мъжът, който се наричаше Кат, се приведе край един издаден тавански прозорец и отмахна качулката си, разкривайки бледи младежки черти, върху които изпъкваха тъмни и наблюдателни дълбоки очи и белези от шарка като татуировка на двете му бузи. Той примижа, щом леденият вятър обрули голото му лице, и се плъзна внимателно по разкаляните от снега плочи, за да се блъсне леко о един димящ комин. Здраво се хвана за грапавите му тухли и се надвеси от покрива, за да огледа.

От този висок наблюдателен пункт пред него се разстлаха покритите с плочи покриви на Пристанището на мъглите, негова ловна площ и лично царство. Кат беше прекарал повечето от своите двадесет години, учейки се на тоя занаят й усъвършенствайки умението си, за да се превърне в един от най-добрите обирджии, които Щабът на крадците някога бе произвеждал. Орнаментите по дървенията и по металните части на сградите в Пристанището на мъглите бяха опора за ръцете и нозете му, а корнизите и фронтоните — негови ориентировъчни знаци и място за отдих.

Кат бе катерач по покривите.

Огромният полусърп на луната блестеше през дантелата на мъглата, ярко отразен от заснежените покриви, и разкриваше сред призрачна светлина пейзажа отдолу. Отляво на Кат се виждаха пръснатите светлинки на Щаба на крадците сред плетеницата от занемарени улички, където схлупените дървени постройки се гушеха в мразовитата нощ, сякаш за да се постоплят. Случайните им огънчета блестяха в пурпур сред тъмата като рубини, разсипани върху кадифе. Отдясно се таяха Техническият квартал и Звездната площадка.

Светочувствителни метални пилони блестяха в нощта, а снежната вихрушка люлееше нагоре-надолу крехките кристални лещи. Газови лампи и прожектори светеха на равни разстояния по снагата на Звездната площадка, като маркираха огромните писти за приземяване, всяка широка по километър и половина. От всички постройки на летището единствено контролната кула от метал и стъкло, последната останка от първоначалната База на Империята, все още беше обкичена с ярки електрически светлини. Десетина кораба, повечето напуснати, стари, тромави и негодни колоси, дремеха по пистите, оголени от сложната техника. Няколкото контрабандни кораба бяха пръснати по една просека и блестяха под запалените прожектори като сребърни игли с червеникави оттенъци. Около най-големия блок внезапно запламтяха сигналните светлини подобно на погребални огньове на новоиздигната пирамида и Кат осъзна, че се приближава кораб. Тези дни кораби пристигаха рядко и всеки новодошъл бе добра новина. Кат се обърна неохотно и се загледа в улиците под себе си.

По празните алеи не се движеше никой и бледата пелена от прясно натрупан сняг изглеждаше девствено чиста. Вечер само крадците и шпионите се осмеляваха да се изложат на тръпчивия студ на Пристанището на мъглите, а те никога не оставяха следи.

Кат отново нахлупи качулката, за да покрие лицето си, пусна се от комина и стъпи внимателно върху ръба на покрива. Хвана се здраво за тънката водосточна тръба и бавно се спусна по корниза на стряхата, докато не увисна надолу с главата, с крака, вкопчени в улука. Ръждясалото желязо простена под тежестта му, но той се държеше здраво, докато изучаваше старателно малкия прозорец е решетка. Прозорецът бе широк не повече от шейсет сантиметра, а прътите на решетката бяха от неръждаема стомана. „Колко негостоприемно — помисли си Кат, — всеки би си помислил, че се страхуват от обир.“ Той огледа по-отблизо прозоречната рамка и се усмихна самодоволно, щом забеляза две тънки жици, прикрепени към горния десен ъгъл на решетката, които се губеха към керемидите в неизвестна посока. Очевидно някаква алармена система. Кат измъкна миниатюрни ножици от левия си ботуш, пресегна се да пререже жиците, после се поколеба. Те бяха твърде забележими. Провери отново и се ухили с кисела физиономия, когато откри малък електронен сензор, втъкнат здраво в желязната рамка на решетката. Щом докоснеш решетката или рамката, сензорът автоматично ще вдигне тревога. Кат пъхна ножиците в ръкавицата си и извади тънка сонда от десния си ботуш. Деликатно отстрани сензора с умение, придобито от дългата практика. Върна сондата в ботуша си, сетне взе ножиците и внимателно клъцна и двете жици, просто за всеки случай. Сложи ножиците в левия си ботуш, извади малка отвертка и спокойно се зае да развинтва четирите обикновени винта, които крепяха решетката.

От дългото стоене в тази поза кръвта нахлу в главата му, но той се стараеше да

Яндекс.Метрика