Любов От Разстояние. A. C. Meyer

батериите си и се обновяваше.

      – Това е – каза си тя. Слезе от дивана и отиде право в килера да си събере багажа. Беше сама в този апартамент, там поне щеше да е сама на любимото си място на света. Нуждаеше от малко време за себе си, далеч от всичко, от този свят, в който живееше.

      Взе телефона си и натисна бързото набиране. Когато ѝ се обадиха, тя започна направо по въпроса.

      – Спри всичките ми дейности. Освен това, което вече е планирано да бъде публикувано в социалните медии, не искам да правя повече публикации за сега.

      – Но, Бейб... – запротестира Рената, но момичето не я остави да довърши.

      – Кажете на счетоводителя да продължи да плаща на екипа нормално и да им каже, че ще запазим работата на всички, но ще си починем.

      Тя бе инвестирала много от спечеленото и успя да запази екипа на работа.

      Благодари на Бога за малките чудеса. Дори не искаше да мисли за възможността да уволни някого в средата на пандемията.

      – Но това е чудесно време за теб да направиш пари. Има спонсори, които се интересуват от популяризирането на излъчвания на живо с теб.

      – Достатъчно, Рената. Не ме интересуват излъчванията на живо. Уморих се да слушам за излъчвания на живо. Не съм певица, актриса или някой, който предлага забавление. Това е сериозен момент. Преживяваме пандемия. Хората трябва да хранят душите си с добри неща, не с лекомислие. И аз също. Отивам в Минас. Трябва ми време.

      Почти можеше да види как Рената поставя среден пръст на челото, в търсене на самоконтрол и аргументи, които да я разубедят от идеята. Но тя беше решена да си възвърне контрола над живота.

      – Много добре – каза мениджърът неохотно. – Ще натисна спирачките. Може би ще е добре да си далеч за известно време. В този край на света, където ти харесва да ходиш, нещата трябва да са малко по-спокойни по отношение на пандемията.

      За първи път от много дни Бейб се усмихна истински. Тя все още се страхуваше от болестта, терзаеше се, с чувството на несигурност и самотна. Но тя се прибираше вкъщи. Най-накрая нещо си идваше на място.