Любов От Разстояние. A. C. Meyer

с всеки проблем с хладнокръвието, необходимо за решаването му. Да я види така разтърсена от нещо беше необичайно.

      – Всичко... – жената започна да говори, но беше прекъсната от по-възрастния мъж.

      – Съжаляваме, Бейб, но няма да можем да ви заведем в съблекалнята заради епидемията. – Мъжът прокара ръка надолу по тънката си кафява коса и продължи да говори, без да забележи как очите ѝ се разшириха. – Групата предупреди, че няма да приемат никого, заради това и...

      – Почакайте. За какво говорите? – попита тя, трепереща отвътре.

      – Концертът дори не трябваше да се състои. Губернаторът е наредил всички културни събития да бъдат спрени от днес. Екипът на продукцията игнорира заповедта – продължи да обяснява той.

      – Нещата са... Толкова ли са зле? – попита тя.

      – Бейб...– извика Рената, но вдигна ръка, за да я спре и продължи да гледа мъжа.

      – Все още не знаем. – Всичко е твърде скорошно, но всички са много притеснени.

      Тя кимна.

      – Не се притеснявайте. Няма да се разстроя. Оценявам поканата ви да дойда днес. – Директорът се усмихна, изглеждайки облекчен, че тя не се оплаква. Той бе свикнал да се занимава със знаменитости, на много от които не бе лесно да се угоди.

      Когато мъжът си тръгна, Бейб взе телефона и написа адреса на новинарския портал.

      Страницата не е намерена.

      Това беше късметът ѝ, уебсайтът беше офлайн. Опита е още една.

      Страницата не е намерена.

      Какво става?

      – Няма да можеш да ги отвориш. – Тя повдигна глава, заслушана в думите на Рената. – Накарах ИТ екипа да блокира тези страници с помощта на програма за контрол на достъпа, така че няма да видиш новините.

      – Какво си направила?

      – Знаех, че ще се побъркаш, точно както сега и...

      – Рената, накарай ги да ги отблокират веднага. И искам да си тръгна. Веднага – каза тя, сериозна. Мениджърът се притесняваше от изражението, което видя на лицето ѝ. – Не мога да повярвам...– тя промърмори на себе си и си тръгна, без да ѝ отговори, когато Рената ѝ извика.

      Трябва да запазя контрол, каза си тя, все още съм на публично място. Не мога да се огъна.

      Успя да скрие треперенето на ръцете си и студената пот. Усмихна се, поговори още малко, и няколко минути по-късно Сандро ѝ се обади да си тръгват.

      В колата, той взе телефона ѝ и написа адреса на новинарския портал още веднъж. Когато страницата се зареди, тя се изненада от новините, които се бяха появили от последния път, когато имаше достъп:

      Бразилия има повече от 77 потвърдени случая на коронавирус.

      Рио потвърждава първото местно предаване.

      Правителството създава кризисен щаб за борба с вируса.

      Губернаторът спира публични събития в града.

      Докато колата набираше скорост, отивайки към апартамента, където живееше, тя отвори всеки линк по темата и прочете статиите, чувствайки как я обзема страх. Спря да чете и пое дълбоко дъх, затваряйки очите си.

      – Пристигнахме