Една Пленителна Целувка. Amanda Mariel

я от дома ѝ и крещяха. Моаре преглътна с усилие и ѝ се искаше да погледне настрани, но в същото време не може да спре да гледа. Искаше да избяга на улицата. Да помогна на горката стара жена. Да настоява мъжете да я освободят. Но всичко, което можа да направи бе да се взира.

      Самюел каза: – И гняв... аурите им са огнено червени.

      Лили се обърна, покривайки лицето си с ръце. – Тя толкова се страхува... толкова е разстроена. Защо я водят?

      – Тя е невинна... – Лахлан поклати глава.

      Бащата прегърна Лили с ръка. – Ела, момичето ми. Той я насочи към един стол и ѝ помогна да седне, преди да се обърне към другите. – Лахлан, най-добре сега да кажеш на всички какво си видял.

      Самюел дръпна ръката на баща си. – Трябва първо да опаковаме каквото можем и да тръгнем. Той може да разкаже на момичетата, докато пътуваме.

      Майката обгърна с ръце Самюел и го придърпа към себе си. – Тихо сега.

      Моаре насочи цялото си внимание към Лахлан и захапа долната си устна, докато го чакаше да проговори. Тя бе готова да се обзаложи, че видението му съвпада с нейното. Може би бе видял липсващото парче, което да превърне видяното от нея в нещо смислено.

      Той погледна тавана, издишвайки бавно. – Видях това. Той посочи към прозореца. – Вдовицата Пиер бе обвинена във вещерство и завлечена навън. Той сви юмруци от двете си страни. – Тя не е вещица. Просто е една самотна стара жена.

      Моаре преглътна покрай бучката в гърлото ѝ. – Аз също я видях. На тъмно, мръсно място. Тя се страхуваше и умоляваше някого.

      Силната ръка на бащата се отпусна на рамото на Моаре и тя наведе главата си към ръката му.

      Лахлан поклати главата. – Страхувам се, че Самюел е прав. не можем да останем тук още дълго.

      Сърцето на Моаре се сви. Тя не искаше да напусне Франция – да напусне Бастиен. Тя вдигна главата си, стоейки изправена. – Защо не? Това е нашият дом.

      – Ние сме изложени на по-голям риск от всеки друг тук. Лаклън я погледна, а погледа му казваше, че знае.

      – Не, ние внимавахме. Моарe изправи гърба си и вирна брадичката си. – Никой не знае тайната ни.

      – Видях да влачат Лили във вериги. А къщата ни гореше. Майка плачеше. Лахлан поклати главата. – Трябва да тръгнем преди моето видение да се сбъдне. Той се загледа втренчено в Моаре. – Вие знаете, както и аз, че единственият начин да спрем това е да сменим посоката.

      – Аз ли? Но защо? Гласът на Лили прошепна в стаята.

      Бащата погледна към майката. – Мисля, че е дошло времето, да им кажем какво се случи в Шотландия.

      Майката кимна категорично. – Седнете всички.

      Моаре издиша раздразнено, докато семейството ѝ се настани по местата си около старата дървена маса. – Вече знаем за Шотландия.

      Сълза се отрони от окото на бащата, докато поклащаше главата си. – Не, не знаете цялата истина, момичета.

      – Вижте – Майката направи пауза, хващайки ръката на бащата в своята – ние не напуснахме Шотландия, защото искахме. Ние избягахме, за да защитим вас, както и себе си.

      – От какво? Лили се обърна към