Оригване зъбата жаба. Фентъзи комедия. СтаВл Зосимов Премудрословски

в стената и го обърна пред себе си. Черупките нямаха очи и затова те гледаха с целия си череп и видяха веднага в кръг, само двадесет процента беше съсредоточено внимание, а останалото се считаше за странично.

      – – с какво се търкаля памучна вата, скочи? – тя плесна по задната част на главата с костта на Зулк Пукик, който се усмихна сладко и въздъхна отново, слънчев.

      – – Е, хе, хе – тъгата се появи от лявата страна на черепа под формата на пясъчна капка и се търкулна по бузите й, оставяйки отпечатък.

      – – Не ви bzdi, като пърхот на мишниците! – извика Зулка и сложи щракване с крака на Пукик. Щракването прозвуча и отекна в дълбините на тунела.

      – – Кликнете отново! – попита Пукик.

      – – Че, харесва ли ви?.. Задръжте.. – и Казуля сложи фофан под задната плоча толкова много в него, че всякакви боклуци избухнаха от порите на черепа му.

      – – Ооооооо!!!! – черепът беше замръзнал от треперещ трепет, защото това е такъв начин на измиване, като вана или душ.

      – – Не размишлявай, зема, не гнией вълната. Всичко е толкова супер!!!

      – – Няма да се наведа … – за гундела той е меланхоличен.

      – – Огъване!.

      – – Не се огъвайте..

      – – огъване!!

      – – Не се огъвайте!

      – – Огъване!!!

      – – Не се огъвайте!!

      – – огъване!!!!

      – – Не се огъвайте!!!

      – – огъване, огъване, огъване, огъване, огъване, огъване, огъване!!!!! – Зулка пое дълбоко въздух и изкрещя – Аааааооо!!!!!!!

      – – Не крещи като прасе. – Пукик си тръгна.

      – – И какво е «прасенце»?

      – – не знам, така ми хрумна.

      – – От къде?

      – – От камилата.

      – – Камили? Каква е тази дума?

      – – А?.. Да, както и «прасето». Остави ме на мира, вече разтърсен.

      – – Аааа! Да, отпуснете се.

      – – Какво, «aaaaa»? – прекъсна я Пукик.

      – – Да, разбрах?! – попита Зюлка.

      – – Какво, «разбрано»?

      – – Това «прасе» е «камила», а «камила» е..

      – – «прасе»! – добави стрък и извади друг корен от стената. – Не свети… Искаш ли да ядеш? – и я пъхна в очите.

      – – Ъгъ.. – изплю тя. – Да, какво ядеш, но яж. Огледайте се. Колко е красиво всичко, дарко..

      – – Тото и него, което е тъмно и не се вижда хрян, с изключение на вас.

      – – И по-добре погледнете, това е вашата родина, родина!!

      Пукик глупаво и кисело вдигна черепа си и обърна концентрирания си поглед и отново не видя нищо. Той погледна неусетно и със странично зрение… и отново от.

      – – Да, не гледаш, а гледаш вътре, дълбоко в смисъла…

      – – Какво?

      – – Това!.. Какво искаме вътре.

      – – нищо не виждам. – и Пукик възмутително свали острието си.

      – – Как така: виждам, но вие не? -Зулка с вратния си нерв стисна черепа си на два завоя и започна да се обръща: сега надясно, после наляво, после