Оригване зъбата жаба. Фентъзи комедия. СтаВл Зосимов Премудрословски

побере там, но и мухи, които изобщо не се страхуваха, а по-скоро: присвиха очите си и се тананикаха веднага.

      – – Разбира се, че съм Орил!! – извика Стасян и се опита да се измъкне изпод ноктите на мускулесто небесно чудовище. Но Орелът от детството, като всички деца, се страхуваше от гъделичкане и желанието му да смаже хамала и самозванеца, се провали. Мухите, предадени от врабчето, с всички сили, криле и хоботчета гъделичкат петата, краката на орела.

      – – Уау уау уау!!! – смееше се насилствено, истински хищник на небето, местно географско местоположение, тогава не можеше да го издържа и откачи мощните си нокти. Врабчето изправи костите на гръбнака и зае гордо положение.

      – – Да! Аз съм орел като теб!! – изръмжа Спароу, понижи гласа си, октава с пет и се закашля от контрола.

      – – И какво е, кашляне? – по-спокойно попита Орел Стасян.

      – – Простено, докато лети. Обелете, пушете, бале … – отговориха с рога, танци, врабче.

      – – Балел, казваш? – трептящият Хищник почеса брадичката с втората си лапа. – и какво е толкова малко??

      – – Още една пародия!! Да?! – Без да се замисля, отговори Стасян, като напълно влезе в смелостта на артистизма.

      – – Хей, отново ме замазаха … – за плешивия Орел. – И какво е толкова миризливо? Фух, да се изгни? – Хайлендър намахна човката си. – изпотяваш ли се

      – – Няма начин, о, по-големият ми брат! Просто, ъъъ … – отговори врабчето в отговор.

      – – Издърпана. – прошепна старейшината муха Скъпа, сега пилотът. – Кажете, че сте дръпнали, не съм ял пресни, гнили глупости…

      просто, хапнете много хотел.

      – – не ям глупости, дебил. – подкара Стасян.

      – – Кой, това ви шепне? – Чух и се възмутих, орелът беше предпазлив и се огледа.

      – – Това съм аз, медът лети … – Исках да се представя, основната и единствена муха в опаковката, но врабчето го предупреди с клюна си, люлеейки се отстрани, тъй като с показалеца на децата е забранено да се отглеждат.

      – – Какъв вид брашно е мет? Как се казваш? – попита изненадано Орелът.

      – – Не. Казвам се Стасян.

      – – Стасян?? Арменци или какво?

      – – И скъпа е червата ми. – началото беше врабче.

      – – Да, имам му черва и моето име е муха Скъпа, останалата част от тялото са всички мухи – мъж, а аз – жени – стомах, който не е усвоил необходимото поради млада глупост. – намазана и затворена по-възрастната муха.

      – – Добре, минахме през… но какво, роднина толкова малка? – и орелът разпери гърдите си.

      – – И аз съм… различна порода…

      – – Това е разбираемо, но какво не расте?

      – – Имах тежък живот: бях облъчено сирак.

      Като цяло през целия живот небето не трепна. – извика Стасян.

      – – Какво, изхвърлено от клетката?

      – – По-лошото е, че от зоопарка идвам от Алмати, но не знам къде. – каза Стасян.

      – – И вие летите за Русия, те казват, че