От руините на една идеология до предизвикателствата на бъдещето. Ивелина Дюлгерова

същото време Иван, в своя магазин, се сблъска с първите проблеми. Цените на стоките скачаха. Купувачите намаляваха. Конкуренцията ставаше все по-жестока. Трябваше да намери начин да се справи, да се адаптира към новите реалности.

      Райна, Димитър и Иван – всеки от тях се намираше на различен кръстопът. Всеки от тях трябваше да вземе трудни решения. Кръглата маса беше само началото. Предстоеше една трудна и непредсказуема битка, в която бъдещето на България беше заложено на карта.

      Глава 3: Първите избори

      Пролетта на 1990 година настъпи в София с несигурен оптимизъм. Слънцето пробиваше през облаците, но студеният вятър напомняше за все още неутихналата зима на промените. Райна се чувстваше развълнувана и изпълнена с надежда. Първите свободни избори бяха насрочени, и тя знаеше, че това е моментът, който щеше да определи бъдещето на България.

      Напрежението беше осезаемо. Плакатите на различните политически сили заляха града. Лицата на кандидатите се усмихваха от всеки ъгъл, обещавайки по-добър живот. Райна участваше в агитационни срещи за СДС, обяснявайки на хората защо смята, че трябва да гласуват за тях. Усети как в очите на хората се чете както надежда, така и страх. Страх от непознатото, от промяната, от грешен избор.

      В изборния ден, Райна се събуди рано. Закуси набързо и потегли към избирателната секция в квартала. Атмосферата беше наелектризирана. Хората се редяха на опашки, развълнувани и спретнати. Въздухът беше изпълнен с очакване. Тя подаде личната си карта, получи бюлетината и влезе в кабинката.

      За първи път в живота си, тя имаше право на свободен избор. Избра СДС. Сложи бюлетината в урната с чувство на дълбока удовлетворение. Удовлетворение от това, че е част от промяната. Удовлетворение от това, че има възможността да изрази мнението си.

      В същото време, Димитър се чувстваше като пленник на собствените си колебания. Той знаеше, че трябва да гласува, но не знаеше за кого. Партията беше загубила доверието му. Виждаше корупцията, лицемерието, страха. Не можеше да се примири с това. Но също така не вярваше напълно на опозицията. Прекалено много обещания, прекалено много неясноти.

      Отиде в избирателната секция, но не отиде направо в кабинката. Дълго време наблюдаваше хората, които гласуваха. Виждаше радост, надежда, но и съмнение. Чувстваше се отчужден.

      Димитър се върна вкъщи, без да гласува. Седна на дивана и запали цигара. Раздираха го угризения. Знаеше, че не гласувайки, той не прави нищо. Но не можеше да се примири с компромисите, които изглеждаха неизбежни.

      Иван също имаше своите притеснения. Той разбираше, че политическата стабилност е важна за бизнеса му. Той искаше да просперира, но в същото време се опасяваше от хаоса, който може да последва.

      Той отиде да гласува, но не беше наивен. Знаеше, че корупцията ще продължи, независимо кой спечели изборите. Но вярваше, че има начин да успее – с много работа, честност и малко късмет.

      Иван избра партията, която му се струваше най-прагматична. Надяваше се, че ще