Ндура. Дете На Дъждовната Гора. Javier Salazar Calle

забранено.

      Посветено на всички, които като мен преживяват приключения и пътуват, без да напускат мястото си, защото те карат силата на въображението да живее в този свят.

      Специално посвещение на най-добрия ми приятел, който почина преди много години, и на сина ми Алекс, който наследи името му и за когото имам големи мечти.

       СЪДЪРЖАНИЕ

       ДЕН 0

       ДЕН 1

       ДЕН 2

       ДЕН 3

       ДЕН 4

       ДЕН 5

       ДЕН 6

       ДЕН 7

       ДЕН 8

       ДЕН 9

       ДЕН 10

       ДЕН 11 и 12

       ДЕН 13

       ДЕН 14

       ДЕН 15

       ДЕН 16

       ДЕН 17

       ДЕН 18

       ДЕН 19

       ДЕН 20

       ДЕН 21

       ДЕН 22

       ДЕН 23

       ДЕН 24

       ДЕН 25 и 26

       ДЕН 27

       ЕПИЛОГ

       ПРИЛОЖЕНИЕ I: речник на растенията

       ПРИЛОЖЕНИЕ II: речник на пигмейски думи

       ПРИЛОЖЕНИЕ III: истинско оцеляване в дъждовната гора

       БИБЛИОГРАФИЯ

       Други книги от автора

       За автора

      Приключението започва...

      Намибия

      Конго

      Итури

ДЕН 0

       Намирам се дълбоко във вътрешността на Африка. Седнал, облегнат на ствола на едно дърво. Имам силна треска, все по-силни конвулсии и студени тръпки обхващат тялото ми, единственото, което усещам е една нелокализирана болка. Не мога да спра да треперя. Намирам се на върха на един хълм. Зад мен е дъждовната гора — буйна, дива и непримирима джунгла. Пред мен тя изчезва като на магия, само едни разпръснати пънове, останали след интензивна сеч, навяват спомен за онова, което е било тук преди. В далечината се различават първите къщи на един новозараждащ се град. Смесват се кал, листа и тухли. Цивилизацията.

       Намирам се на хиляди километри от дома си, от близките си, от семейството си, от приятелката си, от приятелите си… дори работата ми липсва. Удобният живот, да можеш да пиеш просто като пуснеш чешмата и да ядеш като просто си поръчаш в който и да е бар… и да спиш в топло, сухо и сигурно легло, най-вече сигурно. Колко ми липсва това спокойствие, когато единственото несигурно нещо беше как да прекарам свободното си време следобед след работа! Колко абсурдни ми се струват сега моите предишни грижи: ипотечният кредит, заплатата, караницата с моя приятел, храната, която не ми харесва, футболният мач! Най-вече храната…

       Ясно е, че нуждата да оцелееш променя мирогледа на човек. На мен поне се случи точно това. Какво правя толкова далеч от дома си, умиращ, на границата на дъждовната гора в Централна Африка? Как се озовах в това ужасяващо и очевидно непоправимо положение? Кое е началото на тази история?

       Мислено преминавам през злочестите обстоятелства, които ме доведоха до ръба на смъртта, на входа на транзитната магистрала