Москва – Варна. Сборник прозаических переводов с болгарского языка участников Первого Международного конкурса-фестиваля. Ирина Коробейникова

благополучно вернулся из своего первого путешествия среди звезд. На Земле за этот период пролетели десятки лет. Его родители давно умерли, но оставили завещание, которое адвокатская контора предоставила Томасу по прибытии.

      «Уважаемый наследник, – сказал адвокат, распечатав конверт пожелтевший от времени, – есть кое-что в завещании, что вас вряд ли обрадует…. Вы, конечно, не забыли ту аварию, из-за которой вам почти все пришлось заменить на протезы. Вам сказали тогда, что из старого тела сохранили лишь самые важные органы: сердце и мозг. Мы надеемся, что ваше сердце продолжит биться также бодро и после оглашения завещания… Дело в том, что вы не являетесь человеком в юридическом смысле, поскольку ваш мозг был сохранен, но не физически, а в электронном виде…»

      Homo Calculus (оригинал)

      Автор Емануел Икономов

      – Ще стана астронавт, дори ако за целта се наложи да ми имплантират куп чипове върху черепа! – бе обявил пред родителите и приятелите си Томас на своя шестнайсети рожден ден. И те много добре знаеха, че той ще направи всичко, за да постигне целта си.

      Оттогаваха изминаха точно десет години. Томас завърши училище и изненадващо се справи с тестовете за Космическата академия, на каквито отдавна не се явяваха хора. Защото дори малцината, които успяваха да ги издържат, пропадаха на по-нататъшните изпити, където се изискваше не само точни, но и свръхбързи изчисления. От десетилетия космическите полети бяха поверявани единствено на компютри. Но той бе всеизвестен шампион по скоростно смятане, син на двама професори по математика.

      Междувременно се случи нещо, което в очите на всички трябваше да сложи край на звездния му път. Томас катастрофира тежко и оцеля като по чудо. Целият обгорял и натрошен, той почти загуби човешкото си тяло. Лекарите все пак се опитаха да спасят мозъка и сърцето му, водени от идеята, че така ще запазят човешката му самоличност, и да ги присадят, ако могат, в друго. Висящ на косъм от смъртта, пленник в продължение на месеци на лаборатория, без чийто уреди и системи последните две късчета от човешкият му облик щяха също да умрат, Томас запази самообладание и надежда. Накрая получи ново, изкуствено тяло от метал и пластмаса. Бе едва двайсетгодишен, в разцвета на младостта и силите си.

      Когато се върна към учението, успехите му разбиха всички скептици. Новото му тяло, освен че бе надарено с компютърно зрение, слух, обоняние, притежаваше и вграден интерфейс към системите, което му позволяваше да общува направо с космически кораб и което бе най-важно – не по-бавно от другите компютри. Така шансовете му да не изостане от тях в трудното следване значително се увеличиха. Поглъщаше данни, анализираше информацията, правеше главозамайващи изчисления и взимаше решения най-малкото наравно с тях. А често се опитваше и да ги превъзхожда, когато като човек откриваше и интерпретираше грешка в заданието или параметрите и взимаше