Мантри за здраве и дълголетие. Дмитрий Попов

е благоприятната психична обстановка по време на храненето и храносмилането – доброто настроение, положителните емоции, приятното обкръжение, както и интензивният двигателен режим и честите контакти с природата. Мъдрите хора казват, че храненето и сексът са две от най-важните удоволствия на живота, които взаимно се обуслявят. Просто в зависимост от възрастта едното става по-значимо от другото…

      Измамният свят на калориите

      Битката на човека с наднорменото тегло датира още от древността, но през 60-те години на миналия век светът беше обхванат от истинска истерия за отслабване, когато, главно чрез новопоявилата се зомбираща кутийка – телевизора, се наложи визията на свръхслабите, почти дистрофични манекенки и артистки от типа на легендарния английски топмодел Лесли Хормби – Туиги (twigна английски –вейка), която при ръст 169 см тежеше едва 40кг. В средата на 80-те години със собственото си тяло вече воюваше повече от една трета от населението на планетата. В наши дни този брой определено е много по-голям. Безспорна истина обачее, че много малка част от тези хора, за които ежедневното пресмятане на калориите се е превърнало в начин на живот, във фикс идея, знаят какво всъщност представлява калорията и какво точно калкулират при съставянето на всекидневното си меню. А каква е достоверността на подобни изчисления определено знаят малцина.

      Сакралният термин – калория, превърнал се в кошмар на милиарди хора на земята, е въведен през 1824 г. от френския професор-химик Никола Клеман. Наименованието „калория” произлиза от латинската дума color, която означава топлина. 1кал представлява количеството топлинна енергия, необходима за повишаване на температурата на 1г вода с 1⁰С. В наши дни тази единица се използва единствено за указване на енергийната стойност (калоричност) на хранетелните продукти. В Международната система за единици енергията се измерва в джаули (J). 1кал = 4,1841J.

      В края на XVIIIвек друг французин – Антоан Лоран дьо Лавоазие, изказал мисълта, че храната представлява „горивото” за човешкия организъм, както дървата за печката. В средата на XIXвек знаменитият немски химик Юстус фон Либих назовал имената на тези „дърва” – въглехидрати, белтъчини и мазнини.

      За баща на диетологията се приема американският химик Уилбър Атуотър, който в края на XIX век, след дългогодишни изследвания, пресметнал количеството енергия, която тези основни компоненти на храните предоставят на човешкия организъм – въглехидратите и белтъчините – 4 ккал/г, а мазнините – 9 ккал/г. Получените стойности били дори коригирани с енергията на онази част от веществата (според Атуотър – 10% от общотоим количество), които се изхвърлят от организма, без да се усвоят. Една от основополагащите и достойни за уважение идеи в изследванията на американския химик била да обоснове възможността с минимални средства бедните хора да си осигурят необходимата за съществуването им енергия. Не след дълго към посочените стойности Атуотър добавил още една, калоричността на спирта