Сватосване по нашенски. Тодор Хаджиев

значен за контрольор на готовата продукция. След смъртта на баща му Калинчо напуска работата в кооперацията, за да може да помага на майка си в домашните грижи. Започва да работи като самостоятелен шивач в дома си.

      При този скромен начин на живот майстор Калинчо спестява малко пари, и понеже годините му се навиват, съгласно местната традиция трябва да се ожени и да отглежда деца. Той е прекарвал времето си предимно в шивашките работилници, при домашните животни и в личното стопанство, затова не е общувал много с младежите и не умее да си намери момиче за съпруга. В такива случаи на помащ идват по-възрастни жени сватовници. За тази деликатна задача Калинчо помолил съседката кака Маргарита:

      – Како Маргарито, можеш ли да ми помогнеш да си намера момиче за жена? Сам не умея, нямам и време да се занимавам.

      – Не се притеснявай, Калинчо! – казва му тя. – Ще я уредим тази работа. Още утре може да отидем в близкото село. Там познавам някои жени и с тяхна помощ ще ти намерим добро и работливо момиче за годеница.

      На другия ден Маргарита и Калинчо с автобуса пристигат в съседното село и отиват в къщата, в която живее Дафина една омъжена приятелка на Маргарита. След като обясняват за какво са дошли, жената праща едно съседно момче да доведе по-малката й сестра Анастасия, която е мома за женене и живее при родителите си. Когато тя пристига, Калинчо вижда стройно младо момиче, сияещо с естествена красота и лъчезарна усмивка. Сърцето на младия мъж затуптява от вълнение и той почувствал, че е силно влюбен и готов да свърже живота си за винаги с тази млада жена. При проведения приятелски разговор станало ясно, че младите се харесват и Маргарита казала, че ще дойдат пак, след като Калинчо се съветва с родителите си.