Луд детектив. Забавен детектив. СтаВл Зосимов Премудрословски

ULAZ 1

      Добре дошли!

      Веднага преминете към описанието на основните участници в предложените от мен събития в този раздел от дела.

      Първият в списъка е генерал-майор Отила Алигаджиевич Клоп. От всички около него той не беше със стандартен растеж – деветдесет и девет и девет сантиметра.

      Питате: «Но как беше приет в редиците на пазителите на реда, в края на краищата след един метър и половина те няма да бъдат отведени в армията и без армията няма да бъдат взети в пазители …“. Но той е – специален случай: Родителите му бяха по-точно майка му и дядо й, които му служеха вместо баща си, обикновени граждани на Руската федерация, с оригинални еврейски корени. Просто майка му, веднъж през последното хилядолетие, когато светът все още не използва компютри навсякъде и Големият Съветски съюз, доброволно се присъедини към редиците на интернационалистките ордени, чието задължение беше да почисти болните след изпразването на тения. И това се случи в някоя африканска страна и древните племена на централноафриканските пигмеи се оказаха болни, едно от които, или по-скоро самият водач, е Големият старейшина, сто и двайсет хиляди години от календара му е стар и тъй като неговите връстници изсумтяха (умряха) отдавна, т.е. следователно тези, които си спомниха за неговото раждане, не бяха и той беше в състояние да твърди, че майка му е Слънцето, а баща му – Луната и т.н. и т.н… Разбира се, бъдещата майка на Отила не вярваше в тази приказка, но тя не се обиди, просто се усмихна и кимна на Големия старейшина на всички мъже на Земята. След като тя, след като получи лакомствата на лидера, бяха вкусно примамливи екзотични: пържени бизонски очи в чеснов сос, пушени яйца на слон с шоколадова сьомга, пресен кръвен борш от прясно изгубен фелдшер Иван Козимович Пупкин в навечерието и плодов сок от кока на третата… Като цяло бременната майка се събуди и тогава животът й вече не беше от особен интерес.

      И според законодателството на племето Пигмей, средният ръст на войник и пазител на ордена е най-малко осемдесет сантиметра и не повече от един метър пет и половина сантиметра, разбира се, той е бил отведен в тяхната полиция и изпратен с обмяна на опит в Русия. Така той остана в службата: той получи постоянно пребиваване, като всеки гост работник, и тъй като едновременно беше гражданин на Руската федерация, никой не можеше да го депортира. Накратко, у нас всичко е възможно, особено за пари. Но той трябваше да премине военна подготовка с баща си в племето и да попълни слона на изпита. Това беше посочено в документа, представен на мястото на търсене, който беше изкопан на корема на Отила и одобрен от ЮНЕСКО. Разбира се, към него беше приложен друг документ, макар неофициално да изглеждаше като сто долара. И още повече, че в основния документ е посочено, че той е служил в чин генерал от армията на подразделението север-юг на племето, наречено Nakatika Ui Buka. Разбира се, тази титла му е присъдена заради баща му за цял живот, още повече, че тяхното племе е включено в списъка на силите на ООН.

      Младият Отила натрупа следния опит в службата на племето, по-точно издържа изпитите по: стрелба с лък, хвърляне на томахак, «изкачване на стволове», което му позволява да се изкачи, както по вертикала на ниво, така и с пъпки. Той също можеше да хвърля двата крака върху собствените си или чужди уши и, държейки се на пода с две ръце, можеше да танцува танц с чешмяна, да направи троен салта нагоре, настрани, напред, назад и без да докосва пода. Научихме как да опитомяваме котки, кучета и други ухапващи и поглъщащи животни, включително комари, дървеници, въшки и мечки гризли.

      След като Отила е изпратен по негово желание и поради болестта на майка му, той е изпратен в Министерството на вътрешните работи като чиновник – адютант на Маршал, когото никога не е виждал в очите си, но е чувал само гласа му по радиото и специалния телефон. След тридесет и две години той е преместен в село Соколов ручей, Ленинградска област, а в Санкт Петербург – Любанската железница, поради съкращения в административния апарат.

      Отделиха му хижа, бивше професионално училище. Първата половина на хижата заемаше помещенията за жилищно настаняване, а втората е предвидена като силна точка.

      И тогава Отила Алигаджиевич седи в кабинета си и пише тримесечен, а след това веднага, годишен отчет. Той бърза, прави грешки, обърква думи на езици и е знаел дузина от тях, включително: френски, местен племенен, пет различни съветски езика, латински, руски език, руска литература, руска фения, руски бездомник, език на разпитвачи и други.

      Пише, пише и тогава синът на десет години идва в кабинета му:

      – Баща? – скромно по детски попита сто тридесет сантиметра десетгодишният син Изя.

      – Какво, синко? – без да вдига глава, отговори деветдесет и девет сантиметровият баща на Ottil.

      – татко..? – колебаеше се Изя. Баща все още пишеше.

      – … добре, говори?! – попита бащата.

      – Тате, погледнах кутията тук, а?!

      – И какво?

      – Някои думи не са ми ясни там…

      Отила погледна сина си като баща, без да спуска глава, вдигна крака на специален