Славяни. Словените. Славени. Индоевропейски миграции. Индоевропски миграции. Индоевропске миграције. Андрей Тихомиров

култура, последната обхващаща района от Урал до Алтай и Енисей. Андроновитите, които говорили един от диалектите на древния ирански език (индоевропейска група), отглеждали едър рогат добитък и дребен добитък, коне, се занимавали с риболов. В южния Урал също са установени следи от заплавно земеделие. Андроновското общество е било считано за доста назад и архаично, за което свидетелства по-специално бедността на техните погребения. В гроба, заедно с починалите, те обикновено поставяли керамични съдове, бронзови бижута, по-рядко инструменти и оръжие.

      Според Видевдат (първата книга на Авеста, сборник със свещени книги от древната иранска религия, един вид иранско продължение на Ведите), родоначалникът на древните иранци е Airyanem Vaejah (Avest. Airyanem Vaejah, “арийско пространство”). Тази страна е описана като безкрайната равнина, през която тече красивата река Дайтия (Вахви-Датия).

      Индоевропейските племена се движеха от изток на запад и подобно на сняг, който пада от планина, те пометеха всичко по пътя си, поемайки тези, които се присъединиха към техните племена. Техният дом на предците, където те се формираха като единна езикова група, бяха степите на Черноморския регион – Южният Урал.

      В Авестата бог Ахура Мазда (изключително знаещ свещеник) съветва легендарния непорочен цар на древните арийци (индоевропейци) Йиме да създаде гигантска ограда – Вару и там за тази ограда сложи “семето на всички мъжки и женски, които са най-големи на тази земя, и семето на всички родове говеда и семето на всички растения. И да правя всичко по двойки, докато хората са във Вар … " Легендарната Вара се състояла от 3 кръга, затворени един в друг. От крайните бяха проведени 9 пасажа, от средата – 6, от вътрешните – 3. И на тази територия, оградена от зли ветрове, Yima построи 18 улици и създаде прозорец над върха – нещо като комин за дим. Покровител на коването в славянския езически пантеон бил богът на коваля Сварог (санскрит. “Svarga” – небе). Образът на Сварог е близък до гръцкия Хефест и Прометей.

      Слънцето – Да-боже – в славянската митология се е смятало като син на Сварог. Древнославянският бог – Dazhdbog – носителят на щастие, най-вероятно символизира дъжд, например, на словашки dažď (прочети “dazhd”) – дъжд. “Духа вятър” е аналогията на човек, който духа от устата си. “Сляп дъжд” означава, че вали и слънцето грее и затова се оказва, че сякаш дъждът “не вижда” и отива там, където грее слънцето. В християнския народен календар Сварог се превърнал в светци Козма и Демян – покровители на ковачеството и брака. Самото присъствие на боговете – покровители на коването – показва древността на неговия произход. С думата “Сварог” думата “Свастика” (Skt.) Е идиоматично подобна – кръст с краища, огънати под прав ъгъл, един от най-старите орнаментални мотиви, открити сред народите на Индия, Китай, Япония, където знакът за свастика също има религиозно значение. Сравнете и славянските думи “готвач”, “заваряване”.