Zidari. Petko Todorov

Чакай. Немой, Радо. Само срещу сълзи не мога аз!

      Рада (все още не може да си задържи сълзите). Душа ти е и свят да ме разплачеш. Тогази ще ме галиш.

      Христо. Изкарай насреща ми цяло село, ако щеш. Бийте ме, трепете ме – с всичко излязвам наглава. Ама сълзи по твоите очи да не видя. Като се разплачеш…

      Рада Ти не идеш. Той ме връхлетя тук – намери сгода да ми отваря сърцето си. Тряба ми неговото сърце! Ама като не зема от дума.

      Христо (мило). Нека – нека се усуква край тебе, Радо – остави го!

      Рада (успокоена). Тъй. На тебе ти кеф стана…

      Христо. Как няма да ми е кеф! Завъртях му една, да ме помни, докато е жив!

      Рада Какво има той с тебе? Аз сама му казах.

      Христо. Какво ли? Галил те, гледал те от малък. Ти хаджи Славова щерка, той от Арнаудовото коляно – дето не може да бъде повече! Пък и къщите ви сред село, една до друга.

      Рада Е, че?

      Христо. Смятал си – ти си една на майка, нямате мъж в къщи: ще се настани.

      Рада (кима усмихната). Хъм!

      Христо. Затуй още отсега е направил приказката си тежка – черква ли се гради, обща работа ли се захваща, той все с най-старите държи. Тежък човек!

      Рада Таквизи са те момците от нашата махала.

      Христо. Тежки! Като него.

      Рада Аз защо тръгнах с тебе. Додеяха ми! Каквото приказваме ний, приказваме го—ти за тебе, аз за мене. Пък тям дай им за дедите си и за бабите си да разправят.

      Христо. Че от тях – откъсвал ли се е някой от полите на баба си, да види нещо, да разправя! – Ей го, гледай го как се усуква наоколо, хленчи, като да не е мъж! Пък мен ме гледа като мечка и събрал цяла дружина да ме плаши. (Самодоволно засмян.) Ой, невидяло се макар! Като не ми даде една подолка да и напия менците по-миналата година, бях се зарекъл никога с мома да не захващам. – С тебе струвало да се завъртя, само него от кожата да изкарам.

      Рада Ти белким за друго. Аслъ!

      Христо. Смея се аз. – Не ме слушай.

      Рада Само ти е силата си да покажеш.

      Христо. Таквози ми е сърцето, Радо! – Като ще се женя и аз като всички, не ми хваща място.

      Рада (дига с недоумение рамена). Какво искаш. Ти за всички няма да се жениш!

      Христо. Искам мало и голямо да трепере за тебе, да ги накарам с кале да те обградят да те пазят… Дето в приказки се разправя как царската дъщеря са вардили – тъй да те вардят и тебе. Аз ще мина с мойте по-долци през огън и вода и пак на други няма да те оставя!

      Рада Аз пък вече само едно гледам – да се сбереме веднъж с тебе, Христо! Другите каквото щат…

      Христо. Да се сбереме, ама цял свят да обърнем. Всеки да ни познае!

      Рада Сита ми е душата на крамоли и разправии…

      Христо. Ти няма да се разправяш. Аз ще стоя насреща за тебе.

      Рада Да ни прочете попа, да се свърши…

      Христо. Чакай. Малко остана.

      Рада Изкарахте ли черквата?

      Христо. Изкарахме я. Иконите заръчали в Трявна. Дядо Милко един полюлей с билюри от Влашко ще докара.

      Рада Хайде. Че начаках се вече с тази