Italija. Ivan Vazov -

      I. Скиталец беден по светът

      Скиталец беден по светът,

      аз не намерих никой път

      душа – душа си да излея,

      да кажа за какво копнея

      без колебанье и без страх:

      тук укор вдигнах, тамо смях.

      И злобна ярост ме връхлете,

      и викнах: "Вий, кои без жал

      убихте моя идеал

      и моя бог, да сте проклети!"

      Но чух там отзив: "Клетий! Клетий!"

      ІІ. Отидох в тъмните гори…

      Отидох в тъмните гори:

      "На вас, извиках, поне мога

      да изповядам, кат на бога,

      пожара, дето в мен гори.

      В мен има демон, демон страшни:

      аз искам щастие, но то

      не е ни в корист, ни в злато,

      ни в мир, ни в радости домашни…

      Аз друго търся, като луд,

      но страх ме е да бъда чут:

      Аз искам: слава, слава, слава!"

      И екът рече: "Лава… лава!"

      III.  Бегах в задрямалия дор…

      Бегах в задрямалия дор

      и рекох: "Слушай мойта бол!

      Аз мрачен сьм, но ощ съм млад,

      в мен злото всичко не погуби,

      аз търся в тоя красен свят

      душа да любя – да ме люби,

      душа, но чиста от разврат,

      душа без маска, без преструвка,

      що дава нектара без яд

      и на гореща си целувка

      не туря никаква цена…

      За таз душа, душа една,

      бленувам, мисля и лудея. "

      Но екът рече: "Де я?… Де я?… "

      IV. В усои страшни се найдох…

      В усои страшни се найдох,

      де вятър даже не дохажда:

      "Усои диви, аз дойдох

      със мойта мъка, с мойта жажда.

      Вий нямате ли у нас кът

      затулен, таен от светът,

      къде поетът да отдъхне,

      да найде тишина и мир,

      къде сърце му да заглъхне —

      да няма струни, ни кумир, —

      където бремето да снема?"

      И аз чух отзив: "Нема!… Нема!…"

      V. Дойдох в пространното море

      Дойдох в пространното море,

      де нищо не цъфти, не мре.

      "Море! Вълни! Стихия, вечност!

      Дълбоки бездни, безконечност!

      Кажете ми: Що е живот?

      Що е човек? И кой го праща

      в света за мъки, скръб и пот?

      Защо той мре, защо се ражда?

      Къде е висшата му цел?

      Дали в задгробния предел?

      Или в борбите на живота?

      Или на страстите в хомота?

      Защо е той – безсилн роб —

      от люлката до самий: гроб

      проклет за битка непрестайна?"

      Морето рече: "Тайна!… Тайна!… "

      Славянският звук

      На една руска пътешественица в парахода

      По гладкий шир на Йонийското море

      шумящ парахода талазите пори.

              Как чуден е тук

              славянският звук!

      Лазурен и чист грей над нас небосклонът.

      Кораба делфините весело гонят.

              Как хубав е тук

              славянският звук!

      Далеч се синее свещена Елада.