Italija. Ivan Vazov -

н Вазов

      ИТАЛИЯ

      Ненадейно сред морето…

      Ненадейно сред морето малко

      птиченце прифръкна

      и треперишката, клето,

      из краката ми се вмъкна.

      Аз му рекох: "Здравствуй, пиле,

      сящам твоята съдбина,

      тук приятели ще бъдем:

      ний сме скитници двамина."

      Параход "Euхin" май, 1884

      Нощ

      Луната свети

      тихо отгоре,

      корабът плува

      по синьо море.

          Песен оглася

      тез пущинаци

      и ме възнася:

          пейте, моряци!

* * *

      Вълните гладки,

      кат огледало,

      в сънища сладки

      всичко заспало.

          Небето плува

      в светлите бездни,

      Морфей царува:

          пейте, любезни!

* * *

      В таз нощ кристална,

          някъде в бденье

      душа печална

      мисли за мене,

          бури бълнува

      и мен – в чужбина

      тя споменува:

          пейте, дружина!

      По морето

      Вълни, къде търчите?

          – Във безкрайността.

      О, дни, къде летите?

          – Се във вечността.

      Къде ти, облак, плуваш?

          – Във синий ефир.

      Орел, за де пътуваш?

          – За горния мир.

      А ти, любов? – Към бога.

          Ти, радост? – Не знам.

      Надеждо, ти? – Не мога

          ответ да ти дам.

      А ти кога ще тръгнеш,

          скръб! – гостенко зла?

      Фръкни! Защо не фръкнеш?

          – Аз нямам крила!

      Да фръкнем, душо, да фръкнем

      Да фръкнем, душо, да фръкнем,

      да фръкнем горе в небето,

      за нас е чужда земята,

      за нас е тъмно морето.

      Нали се тамо изчезват

      въздишки, шумове земни?

      Да фръкнем, душо: небето

      тъгата наша ще земне.

      Морски зефир

      Зефире приятни, ти вечно кръстосваш

          просторите морски безкрайни,

      отдека тоз хлад благовонни доносваш —

          тез стонове, песни омайни?

      – Хладът упоителни взех от морето,

          от страстний възток – аромата,

      ефирната песен приех от небето,

          въздишките взех от земята.

      Олимп

      Олимп, де твойта слава?

      Де твойте богове?

      Зевс веч се не вестява

      по тия върхове;

      не фърля мълний бесни

      въз трепетния свет

      и своя хор небесни

      не свиква на съвет.

      И дремеш ти в почивка

      велик, безгласен, гол,

      под бяла си покривка,

      кат овдовял престол.

      Мраморно море

      Бездната

      Мойто дъно не измери

      никой ум, ни oко.

      Глас

      Може би едното сърце

      да е по-дълбоко.

      Рало и лодка

      Рало

      Аз браздя полята,

      дигам нива злата.

      Лодка

      Аз вълните поря,

      с ветрове се боря.

      Рало

      Родните полени

      мили са за мене.

      Лодка

      Мойта скорост гони

      други небосклони.

      Рало

      В мирните долини

      моят век ще мине

      Лодка

      В бурите опасни

      мойта младост расне.

      Рало

      Бури аз не зная,

      нито ги желая.

      Лодка

      Сред борби, премежди

      черпя мощ, надежди…

      Рало

      Ази давам здраве

      и тела