Замъка на Хинокагава. Кира Сакураги

този момент, от сянката на гората излезе възрастна жена, облечена в традиционни дрехи. Лицето й беше покрито с бръчки, но очите й блестяха с мъдрост и проницателност.

      „Търсите пазителя на древните знания, нали?“ попита тя с тих глас.

      Наоми и Кенто се спогледаха изненадано. Как е знаела?

      „Аз съм Акико,“ продължи жената. „И виждам, че съдбата ви е довела тук. Следвайте ме.“

      Акико ги поведе по тесен, каменист път, който се изкачваше още по-нагоре в планината. Портите ставаха все по-редки, а гората все по-гъста. Сякаш се потъваха в сърцето на древна тайна.

      Стигнаха до малък, скрит храм, заобиколен от цъфтящи сакури. В центъра на храма гореше вечен огън, излъчващ странна, зелена светлина.

      „Тук живее пазителят,“ каза Акико, посочвайки към храма. „Но бъдете внимателни. Той не разкрива тайните си лесно.“

      Наоми и Кенто се поклониха на Акико и бавно се приближиха до храма. Вратата се отвори сама, сякаш ги канеше да влязат.

      Вътре беше тъмно и мистериозно. Зелената светлина на огъня хвърляше странни сенки по стените. В центъра на стаята седеше мъж с дълга, бяла брада, облечен в бяла роба. Очите му бяха затворени, но сякаш виждаше всичко.

      „Добре дошли, деца на Слънчевата Дъга,“ каза той с дълбок глас, без да отваря очи. „Знам защо сте дошли.“

      Глава 4: Пробуждане на силата

      Зелената светлина от вечния огън танцуваше по лицето на стареца, очертавайки острите му скули и дълбоките бръчки. Очите му, все още затворени, сякаш виждаха право в душите на Наоми и Кенто. Тишината в храма беше гъста и осезаема, нарушавана само от пукането на дървата в огъня.

      „Ти си пазителят?“ попита Наоми, гласът й леко трепереше.

      Старецът отвори очи. Те бяха пронизително сини, сякаш два бездънни кладенеца, пълни с древна мъдрост и сила.

      „Аз съм Юкио, пазител на знанията на Слънчевата Дъга,“ каза той с тих, но твърд глас. „И виждам, че ти, Наоми, си избраната. Носиш в себе си силата на предците си, силата да събудиш Слънчевата Дъга и да защитиш света от надигащата се тъмнина.“

      Наоми извади маската от торбичката и я показа на Юкио. „Това… това се появи в ръката ми. Не знам какво означава.“

      Юкио се усмихна леко. „Това е маска на "Кицунэ", свещеният дух на лисицата, символ на хитрост и магия. Тя е ключът към силата ти, Наоми. Но за да я овладееш, трябва да преминеш през изпитания. Трябва да се докажеш достойна.“

      „Какви изпитания?“ попита Кенто, гласът му изпълнен с тревога.

      „Изпитания на дух, воля и сърце,“ отговори Юкио. „Трябва да се изправиш срещу страховете си, да преодолееш слабостите си и да откриеш истинската си същност. Пътят няма да е лесен, Наоми. Ще се сблъскаш с опасности, за които дори не си и сънувала. Но ако успееш, ще се превърнеш в истински воин на Слънчевата Дъга.“

      Юкио стана и се приближи до Наоми. Взе маската от ръцете й и я постави на лицето й. В момента, в който маската докосна кожата й, Наоми усети как тялото й се изпълва с мощна енергия. Свят около нея заблестя, а в съзнанието й се появиха видения – древни битки, магически