Замъка на Хинокагава. Кира Сакураги

елитно, отдавна забравяно, невидимо от окото на обикновените хора.

      Всяка от капчици, запечатани в сребърните листа на кутията, би могла да събуди мощна магия. Те носеха ехото на минали поколения, на славни битки, на тайни, пазени в дълбочината на вековете. Сега, в момент на залез, вятърът носеше неспокоен шепот. Пророчество, скрито в сърцето на Япония, чакаше да се сбъдне.

      Вълни от тъмни, черни облаци засенчваха небето. Лунно сиво, мрачно. Огнище от тревожност наричаше.

      Със треперещи ръце, жената отвори кутията. В нея, освен капчиците, лежеше и малък, пергаментен свитък. Свитъкът, сякаш оживял, подскачаше нежно върху коленете й.

      Жената го разгърна. Свитъкът беше написан с йероглифи, познати и непознати, носещи в себе си скрита предсказание за бъдещето. Именно той, този свитък, щеше да я насочи към борбата с тъмнината, която заплашваше да погълне и събуди забравените древни сили.

      Тишината отстъпи. Вятърът, по-бърз от преди, донесе ново, неспокойно звучене. Свещената кутия, сега изпълнена с мистерия, се превърна в проводник на неизвестно, пренебрежимо, но реално, фентъзи.

      Наричаше се "Слънчевата Дъга".

      И от този момент, Япония, и светът, щеше да се преобрази отвътре.

      Глава 1

      Златните лъчи на изгряващото слънце се процеждаха през прозорците на традиционния дом, оцветяващи дървените подове в топъл, меден оттенък. Наоми, деветнайсетгодишно момиче с коса, тъмна като нощта, седеше на прозореца, гледайки с втренчен поглед към оживения град Киото. Вместо чая, който обикновено пиеше, днес държеше изящен, сребърен съд с камъни, сякаш изсечени от самия лунен блясък.

      Наоми е знаела, че е различна. От малка, тя усещаше необикновена връзка с природата – с шумоленето на листата, с течащите води, с небесния танц на звездите. Но само днес, стоейки сред неспиращата суматоха на града, я обземаше непознато, но познато чувство – чувството за предназначение.

      Усещане за предназначение. Древните истории, разказвани от нейната баба, за магическите сили, скрити в сърцето на Япония, сега се възприемаха като реалност, сякаш оживяват. Историята на Слънчевата Дъга, на древните кланове и камите, на самураите, които са били по-силни от всяка оръжие. И ехото на предците, на забравяните тайни, се събуждаше в нея. Тя се запита дали ще бъде достойна да понесе тежестта на този, непознат за нея, свят.

      Внезапно, странен блясък обгърна кимоното й, сякаш светлината на слънцето се сгъсти в нея. В ръката й се появи малка, изящна златна маска, изработена от материал, който не биваше да съществува в този свят. Маската сякаш излъчваше тиха, но осезаема енергия.

      "Слънчевата Дъга…" прошепна тя, докато държеше маската в ръце. С тези думи, времето спря. Свят се разкри пред нея, свят изпълнен с мистерия и сила. Свят, за който тя е била предназначена.

      Наоми е била само един малък вихър на промяната, но е била и предвестник на това, което идва. Наоми е била първата от Слънчевата Дъга.

      Наоми е била първата, но не и единствената.

      След този миг на странна и ясна яснота, Наоми разбра, че не е просто момиче, а носител на огромна сила. Сила, с която никой не е сблъсквал. Сила, от която зависи съдбата на Япония, и евентуално – на света.

      Глава 2: Разкриване на тайните

      Слънцето се издигаше по-високо, заливайки стаята на Наоми със светлина. Маската лежеше в ръцете й, топла и пулсираща със странна енергия. Беше изработена от злато, но не от обикновено злато – сякаш слънчеви лъчи бяха вплетени в самата й същност. По повърхността й се виждаха изящни гравюри на цветя на сакура и извиващи се дракони, символи, които Наоми бе виждала само в стари книги за японска митология.

      Докосваше внимателно маската, сякаш се страхуваше да не я счупи. В този момент, златните гравюри заблестяха, а от маската се разнесе тих шепот, сякаш глас от отвъдното.

      „Наследнице на Слънчевата Дъга, съдбата те зове… Търси пазителя на древните знания в храма Фушими Инари“.

      Тялото на Наоми се разтресе. Фушими Инари… хилядите червени порти, извиващи се по склона на планината. Беше чувала истории за това свещено място, за скритите му тайни и за духовете, които го обитават. Но никога не си е представяла, че ще има причина да го посети.

      Изведнъж си спомни думите на баба си, разказваща ѝ за древния род, от който произлизаше. „Ние сме пазители на баланса между световете, деца на Аматерасу, богинята на слънцето. И един ден, един от нас ще бъде избран да носи силата на Слънчевата Дъга…“

      Баба й беше починала преди години, но думите ѝ сега отекваха в съзнанието на Наоми с нова сила. Тя беше избраната. Трябваше да намери пазителя на древните знания.

      Наоми стана бързо. Тя облече тъмносинята си кимоно, стегна косата си и скри маската в малка кожена торбичка. Сърцето й биеше учестено, смесено чувство на страх и вълнение я обземаше. Тя знаеше, че животът й се е променил завинаги.

      Излизайки от къщата, Наоми се сблъска с младеж с огненочервена коса, облечен в модерни дрехи. Той носеше странен амулет във формата на лисица.

      „Наоми!“