Лунен Танц. Amy Blankenship

сълзи обляха бузите му. Подал глава, Кейн отърси вкочанената пръст, отвори очи и впери поглед нагоре. Разтърси го почти фанатичен смях при вида на тъмното небе, осеяно със звезди. Когато отново върна поглед към земята, съзря парче от скъсана дреха със засъхнали капки кръв. Вдигна го и дълбоко вдиша аромата на кръвта, дарила го със свобода.

      ÐšÐµÐ¹Ð½ стисна здраво дрипата и постепенно доизрови цялото си тяло. Малачи и действителният убиец на жена му – шифтърът Натаниел лежаха мъртви само на метри от гроба му.

      ÐžÑ‚прави поглед към гората. Беше убеден, че момичето от онази нощ, макар и отдавна далеч, е неговата сродна душа. Кой друг можеше да е развалил проклятието на Малачи?

      Ð¢Ð²ÑŠÑ€Ð´Ðµ немощен да търси детето, Кейн пропълзя до Малачи, като че да погали бузата му. Но дъхът му секна. Малачи носеше неговата собствена хематитна обица!

      ÐšÐµÐ¹Ð½ яростно я отскубна. Стисна я в юмрук, гледайки Натаниел – онзи, който го бе натопил. Мракът мигновено обгърна Кейн като с мантия и той изчезна.

      ÐšÐµÐ¹Ð½ издиша цигарен дим и се загледа в накъдрената му диря, преди вятърът да я разпръсне. Беше прекарал последните десет години в лутане от държава в държава, от континент в континент. Наваксваше с опит и знания, изпуснати докато излежаваше трийсет годишната си присъда.

      ÐœÐ°ÐºÐ°Ñ€ и бавно, беше възвърнал силите си. Затова му помогна малкият йоркширски териер, който беше намерил скрит в кух дънер в онази гора. Очевидно, кутрето беше нечий домашен любимец и първоначално Кейн се разкайваше, че не е потърсил стопаните му. Но нуждата да черпи сили надделя над чувството