Лунен Танц. Amy Blankenship

не можеше да изневери на Енви Секстън и да се надява, че ще му се размине.

      ÐŸÐ¾Ñ‚еглиха към опашката рамо до рамо. Енви много се зарадва, че хората се придвижваха бързо и редът им дойде само след няколко минути.

      ÐžÑ…ранителят беше облечен в хубави панталони “Армани” и елегантно сако. Долната му блуза прилепваше плътно по добре оформените му гърди. Кестенявата му коса падаше на вълни по скулите му. Имаше леко набола брада и пронизващи очи, които сякаш отразяваха неоновата светлина.

      Ð§Ð°Ð´ плати и те показаха личните си карти. Мъжът им сложи печати и откопча червената кадифена лента, за да ги пусне вътре. След главната порта, минаха през къс коридор, който ги отведе до друга, плъзгаща се врата. Щом влязоха в главната зала, и двамата бяха поразени. Сякаш попаднаха в друго измерение.

      ÐŸÑ€ÐµÐ¿ÑŠÐ»Ð½ÐµÐ½Ð¸ÑÑ‚ паркинг ги беше подвел, че вътре ще е тясно. Но не беше. Енви зяпна с отворена уста, щом видя огромната кръгла бездна към долния етаж.

      ÐŸÑ€Ð¸Ð±Ð»Ð¸Ð¶Ð¸ се, за да надникне през парапета към дансинга. От двете страни на долния етаж се простираха подиуми, а в средата – дълъг бар свързваше двата далечни края на огромното помещение. Самият бар беше изработен от пръскано стъкло, огрято с мека неонова светлина.

      Ð”ве странични стълбища се срещаха по средата, за да отведат към дансинга. По танцуващите шареше мека светлина, но единствено краката им се виждаха отчетливо. Пъстрите лазери минаваха над главите на хората, но не очертаваха контурите им.

      Ð¡Ñ†ÐµÐ½Ð°Ñ‚а беше така устроена, че да изпъкват само глезените на танцуващите, а телата им да остават