Майн кеф. Владимир Виссарионович Цимбалистов

ха подобаващо. Командването отмени всички отпуски и уволнения. Всички болни бяха излекувани. Младите неженени офицерчета се преместиха от общежитието в казармата. Отвориха складовете за оръжие. Войниците вече трябваше да спят с дрехите, за да не хабят безценни секунди за обличане и да изпълняват нормативите. Дори пилотите спряха да се наливат вечер. Базата бе изчистена, техниката – излъскана до блясък, документите от щаба и администрацията – подредени, а всичко останало – боядисано и белосано. Около три пъти. А проверка се не види… В края на краищата, не може цял живот да си в повишена бойна готовност! Всички се побъркаха от чакане и бяха на ръба на нервна криза.

      А на всичкото отгоре, от окръжното командване всеки ден изпращат документи – кой от кой по-смешен. В последната заповед искаха да се преборим с карантинните плевели-вредители поради зачестилите случаи на алергични заболявания сред военните. Незабавно! Не че беше някакъв проблем – можеше да се напише рапорт, че сме унищожили вредните плевели до корен, но окръжното командване искаше видеозапис, който да потвърди унищожаването.

      „Ех, поне да знаехме как изглеждат“ – вайкаше се командирът. „Какви са тия карантинни плевели?“ И повика лекаря.

      Лекарят веднага забърбори, гордо демонстрирайки знанията си по латински:

      – Ambrosia artemisiifolia, acroptilon repens, solanum rostratum, solanum triflorum, cuscuta…

      – Добре, добре… А на руски?

      – Пелинолистна амброзия, пълзящ пирей, бодливо кучешко грозде, трицветно кучешко грозде, кукувича прежда.

      – Значи е амброзия. Питието на боговете?

      – Храната…

      – Няма значение. Е, и как изглежда тази храна?

      – Хммм… Високо растение с право стъбло, едни такива остри листенца…

      – Остри?

      – Ами да… И съцветието май че е горе…

      Командирът не мисли дълго: „Борбата с вредителите е задача само за специалните части.“ И изпрати разузнавачите в полето заедно с цял взвод химици и специалисти по радиационна защита.

      – Правете каквото правите, но за два дни да сте готови. Лекарят ще ви инструктира. Изпълнявайте!