MREADZ.COM. Чтение онлайн электронных книги.

Шадоус Фол-Саймън Грийн. Читать онлайн книгу

Шадоус Фол-Саймън Грийн. Читать онлайн книгу. Электронная библиотека, книги всех жанров

Реклама:

стана шериф, тя — кмет, а Аш умря. Спомняше си как стоеше с Ричард на погребението, бе облечена в черна официална рокля, която никак не й отиваше, и хвърли шепа пръст в изкопания гроб. Помнеше, че плака. Но после той се върна от света на мъртвите и тя не знаеше какво да му каже. Мъжът, когото познаваше, бе мъртъв, а този непознат с познато лице нямаше право да заеме мястото на Ленард в чувствата й. Така че тя, Аш и Ериксон се отдалечиха, разделяни от общото си минало. Всеки си имаше свой собствен живот и едва-едва си кимваха един на друг, щом се срещнеха на улицата.

Рия поклати глава. Човек би помислил, че щом живееш в място като Шадоус Фол, следва да си свикнал с неща като призраци и завърнали се от света на мъртвите, но бе съвсем различно, щом се отнасяше до теб или някого, когото познаваш. Наистина ли бяха минали три години? Как измина толкова време?… Обикновено Аш винаги бе сред организаторите на Карнавала, но след като умря загуби интерес към много неща. Внезапно изпита нужда да си поговори отново с него, с Ленард Аш или онова, което представляваше сега. Тя изправи рамене и хвърли делови поглед към шерифа.

— Правиш от мухата слон, Ричард. Няма нищо тревожно тук, само хора, които се забавляват. Сега, ако ме извиниш, бих искала да поговоря с един човек.

Ериксон погледна към Аш, после пак към нея.

— Наистина ли смяташ, че е добра идея, Рия?

— Да — отвърна тя решително.

Шерифът я изгледа продължително, тя се почувства неловко и той отмести поглед. Въздъхна тихичко.

— Понякога ми се ще той просто да мине през Вратата и да приключим с него. Не е честно спрямо теб.

Обърна се и се отдалечи, преди да може да му отговори, а тя изпита благодарност към него. Поне това. Във всеки случай нямаше да знае какво да му отговори. Може би това доказваше доколко се бяха отчуждили един от друг. Някога можеха да си казват всичко, наистина всичко. Погледна пак към мястото, където беше застанал Аш, и в същия миг изпита облекчение като видя, че вече го нямаше. Но пък и не знаеше какво би му казала. Поклати глава горчиво, но и неволно удивена. Обикновено не се случваше да й липсват думи да се изрази. В края на краищата това бе една от причините да я изберат за кмет — тя съумяваше да срази всички свои опоненти.

Въздъхна, сви рамене и се огледа за нещо да я поразсее. Предполагаше се, че това е една от малкото нощи през годината, когато никой нямаше нужда да посети кабинета й, когато би могла да остави задълженията и служебните си ангажименти на заден план и за разнообразие да поразпусне. Една редица танцуващи конга8 се заизвива край нея, безкрайна върволица от пламнали, опиянени от смях лица. Рия внезапно изпита непреодолимо желание да се присъедини, да се смее, да пее и да подскача с тях. Сякаш много, много отдавна не бе правила нещо простичко и спонтанно само за удоволствие. При все това се поколеба, възпря я авторитетът на служебния й пост, и докато се отърси, редицата танцуващи хора отмина, тя остана назад, остана сама.

Някой се изкашля учтиво зад нея, тя се извърна сепната от факта, че са я хванали неподготвена. Видя Ленард Аш да се усмихва и познатото лице за миг разчувства сърцето й, преди да се вкопчи в спомените си и да му отвърне с учтива, неангажираща усмивка.

— Здравей, Ленард. Наслаждаваш ли се на Карнавала?

— Много е пищен. Ти как си, Рия? Мина време…

— Кметският пост означава пълен работен ден, особено в град като този.

— Не идваш да ме видиш — каза Аш, гледайки я право в очите, без да мигне. — Чаках те дълго време, но ти изобщо не дойде.

— Бях на погребението ти — отвърна Рия с усилие, гърлото я стягаше. — Тогава си взех сбогом завинаги.

— Но аз все още съм тук, пак съм си аз.

— Не, не си. Моят приятел умря, ние го погребахме и това беше краят!

— Не тук, не и в Шадоус Фол, Рия. Всичко може да се случи тук, стига много да го желаеш.

— Не — възрази тя. — Не всичко. В противен случай нямаше да стоиш тук с лицето и гласа на моя мъртъв приятел и да се преструваш на него.

— Рия, как да те убедя, че това съм аз? Наистина съм аз.

— Не би могъл.

Те замълчаха и останаха така задълго, нито един от двамата не искаше пръв да отмести поглед. Накрая Рия извади от ръкава си кърпичка и се престори, че издухва носа си.

— Е — обади се след известно време Аш, — как е животът при теб сега?

— О, както обикновено — отвърна Рия, прибирайки съсредоточено кърпичката в ръкава си. — Хубави и лоши дни. Заета съм с работа.

— Да. Чух за проблемите с Лука.

Размениха мрачно усмивки, събрани за миг заедно от проблем, който караше техния да изглежда почти тривиален. Всички в Шадоус Фол знаеха за Лука дьо Френц. Приживе не бе нищо особено. Бе собственик на местната дрогерия и обичаше да дава втора версия на лекарските диагнози. После умря в нелепа катастрофа, от тези, които биха могли да бъдат избегнати, ако всички бяха внимавали малко повече. Ала Лука погледна в погрешна посока, когато слезе от тротоара, а шофьорът блееше някъде и Лука издъхна в линейката на път за болницата.

Седмица по-късно се върна от света на мъртвите. В началото никой не му обърна много внимание — в края на краищата това беше Шадоус Фол. Вярно, че рядко се срещаха разхождащи се мъртъвци, но всички бяха чували за тях. Не бе минало много време, когато се разчу, че когато Лука се е завърнал от света на мъртвите, е довел нещо


8

Танц, при който участниците се нареждат в колона един зад друг, хванати за раменете.

Яндекс.Метрика